Времето напредваше. Погледнах часовника - показваше към осем, а бяхме доникъде... Ансамбълът, който се замеряше с обръчи и плетеше крака в лентите си, тренираше, всеки би се досетил как, в края на дългия и уморителен ден... И особено, ако треньорът е разсеян...

Малката Нанси, която беше сплела косата си на две плитки, с множество пъстроцветни панделки и ми напомняше на Пипи Дългото чорапче, непрекъснато се навърташе около мен... Без съмнение искаше да хване погледа ми. Аз, разбира се, се правех, че не виждам, защо се досещах защо го прави и какво очаква от мен... Не знаех, обаче, какво да отговоря...

Прекалено дълго бях треньор, а повече от половин век пребивавам в спорта, който мнозина определят като най-красив, но вече също така мнозина знаят или поне се досещат за грозотата в оценяването му, което не би трябвало да смекчаваме, като наричаме субективно. Бях преживяла /и не само аз/ на собствен гръб горчилката и обидата от ощетяванията, както и от съдийските договорки.

Затова, когато станах треньор, бях твърдо решена, че поне докато аз ръководя и имам думата, за подготовката на състезателките от Националните отбори, толериране или пренебрегване, на никого и по никаква причина няма да има.

С колегите ми изготвяхме регламенти за всяко първенство. Оповестявахме ги в началото на годината и давахме на всички възможност да се състезават. Шампионки или дебютантки, на централизирана или не, подготовка - без значение, всички бяха поставяни при еднакви условия, както в учебно тренировъчния процес,/при централизираната подготовка/ така и в надпреварата за завоюване на място в отбора, когато ставаше въпрос за представяне на България на международен терен.

Защо го правехме? С профилактична цел? Безспорно! Строгият регламент, т.е. наличието на правила е най-добрата профилактика срещу звездоманията и дава сигурност на всяка състезателка, че ако полага достатъчно усилия, ако се подготвя, както трябва, ако побеждава на контролните състезания-ще бъде справедливо оценена. Трудът й няма да отиде на вятъра, че няма да стане жертва на плиткоумни и пошли игрички на облечени във власт жени, междуклубни пристрастия или приятелски намигвания /тогава за корупция в спорта не ставаше и дума, дори подобна мисъл бе невъзможна/.

Сега е доста модерно да се говори за мотивацията?! В момента тя е една от вратичките през които може да бъде изхвърлена всяка кандидатка за слава... И как само гениално я определят. Без да познават състезателката, без да са наблюдавали, поне месец-два как работи и се справя с трудностите... Вън! Защо? Няма мотивация?!

Е тогава, без да сме психолози, облягайки се на собствения си горчив опит и простичката човешка логика, решихме, че ако има ясни и точни правила и най-вече, ако бъдат спазвани, няма да убиваме мотивацията на състезателите да приемат факта, че само усиления целенасочен, съпроводен с много лишения и напрежение труд, ще ги изведе до световните върхове.

Спортният свят се удивляваше - как така всички дебютантки от България стават шампионки, а аз често цитирах моята треньорка Жулиета Шишманова, която от своя страна цитираше големия Жан Клод Кили - "Ще ме победи този, който победи тренировките ми", или Суворов - "Много пот в учението, малко кръв в боя".

И така, наблюдавайки разсеяно тренировката, усещайки присъствието на Нанси, се върнах в далечното минало.

А Нанси упорито се навърташе около мен и чакаше... Накрая не издържах и я извиках при себе си. Попитах я какво точно очаква от мен, може би да й съобщя решението на УС? (Нанси бе извоювала правото си. Беше се класирала. Само че тези, които са писали "Регламента?!", не бяха предвидили по никакъв начин класация, в която Нанси ще заеме второто място. Това не бяха предвидили и безспорно сметките се объркваха...)

Да! Нанси искаше точно това. Да й съобщя решението. Тя вярваше, че след като е извоювала правото си, не могат да я лишат от гордостта да се нарича национален състезател...

Гледах грейналото й личице, големите красиви кафяви очи, изпълнени с очакване и възторг и казах, че не знам какво ще решат, но там, в националния отбор е много трудно и може би няма да издържи?...

Не, не! Нанси, отхвърлена от предишната си треньорка, заклеймявана като непослушна и вироглава, без никакви протекции, бе победила и с цялата си наивност и чистота, очакваше да я повикат на централизирана подготовка в националния отбор... Категорично, клатейки глава, отхвърляше всякаква възможност да се откаже, да се предаде... Тя ще тренира, ще се бори, ще побеждава...

И аз отново замълчах.

А Нанси, грейнала от щастие, чакаше.

Късно вечерта предположението ми се потвърди. Обади ми се жена, която бе научила новината, но официално потвърждение нямахме. Въпреки Регламента, (предполагам, че хората, които са го писали и нарекли така, не знаят смисъла на това понятие) Нанси бе отхвърлена.

През годините, прекарани в този спорт, видях и се наситих до болка на подобни решения, вземани от жени овластени, гръмогласни, без скрупули, които треперят за всяко медалче, хиперболизират всеки свой успех (и омаловажават всички останали), защото само то може да оправдае действията им пред обществеността, но по никакъв начин не и пред тези, които предварително са отхвърлени и им е отнета всякаква възможност да покажат развитието си и да победят или загубят, но в една честна надпревара...

Та нали това е смисълът на спорта.

Спомням си грамадата преписки с БФХГ, борейки се за правото на Силвия Митева да се състезава. Тя бе обявена за късокрака, безперспективна и неотговаряща на съвременните изисквания. И все пак Силвия победи и когато вече бе основна единица в отбора, когато с първото си излизане спечели медал, за по-сигурно смени клуба си и отиде там, където смяташе, че ще й гарантират участието в Националния отбор... И където безспорно раздават дебело намазани филии с мед и масло... И защо не? Когато за подготовката на състезателката не са дали стотинка, какво им коства да дадат, когато вече е шампионка. Те знаят, че всичко, което дадат, ще се върне стократно, защото спонсорите дават за резултати, не за надежди...

Спомних си двехилядната година, когато молехме да бъдат допуснати до контролно състезание, момичетата, с които бяхме подготвили ансамбъл, извън националния отбор...

От немай къде бяха допуснати, но на съдийките бе наредено да се обърнат с гръб. И те го направиха. Без свян, без дори да помислят какво правят и какво става в детските души. Като че ли тези жени бяха водени само от едно - от омразата към Нешка Робева и все същите филии с мед и масло...

Скоро гледах документален филм с Невяна Владинова, която разказва колко пъти е била отхвърляна от НО... с мотиви, едни и същи - късокрака, грозна, недостатъчно талантлива, за да стане сега примата на българската художествена гимнастика! Катрин Тасева? - също, плюс определението, че не е достатъчно красива, но пък е дебела... Беше нужно само да смени клуба. И то, когато вече бе в НО. Каква трансформация - за миг от грозното Пате се превърна в красивото Кате. Да е жива и здрава. Предателствата винаги са били възнаграждавани.... от хората. Накъде тласкат тридесетте сребърника по-късно обаче човека, някои от нас, които са попрочели това-онова, знаят...

Едно от златните ни момичета в ансамбъла - Теодора Александрова, също бе изхвърлена от НО и то от Ефросина Ангелова, само преди три-четири години.

На Държавното първенство за ДСВ /девойки старша възраст/, независимо че Леонор Божанова спечели три златни и един сребърен медал, не бе допусната дори до разширен състав. Ще попитаме защо. Отговор няма да получим.

И още и... още... и още...

Вече четвърти ден очакваме на сайта на БФХГ да излезе решението на Върховния орган, за да имаме основанието да съобщим нещо, което вече знаем, но така не ни се иска да кажем.

Защото Нанси все още чака.

В този момент в залата дойде едно от моите бивши момичета, което смятам за изключително чувствително и интелигентно. Признавам, че изригнах и след потока от "хвалебствени" думи към обожествилите се нейни колежки, я попитах, какво би казала тя на детето си, ако това се случеше на него.

Отговорът бе зашеметяващ, попита ме дали вярвам, че след като ни се отнеме нещо, ни се дава друго?... Тя това би обяснила на детето си?!

Да, аз вярвам, само че не бих се наела да го обяснявам на възрастни, камо ли на деца. Например да кажа: "Вие тренирайте, блъскайте, лишавайте се от това, на което връстниците ви се радват, сега ще ви излъжат и изхвърлят, ще скършат крилата ви, ще обезсмислят труда ви, ще убият вярата ви, но след години, следвайки Божията промисъл, ТЕ или техните деца ще бъдат на ваше място, а вие ще бъдете овъзмездени...?"

Представям си физиономията на Нанси...

Би било смешно, ако не беше толкова тъжно.

Гледам моето момиче и си задавам въпроса дали тя вярва в това, в което иска да убеждавам децата?

Попитах я, по-скоро въпросът ми бе риторичен, дали някога е била ощетявана. Тя ми отговори отрицателно. И едва тогава проумях, защо у тези бивши мои състезателки, никога не се появи капка жал или съчувствие към децата, защо си разрешават да мачкат, да пророчестват коя ще стане и коя не, още повече че пророчествата им обикновено не се сбъдват...защо, защо...

И тогава се досетих. Съставяйки и предоставяйки регламент от точни и ясни правила и най-важното, отстоявайки го до последната буква, аз ги бях предпазила от безскрупулно отношение към тях... Почти й изкрещях, че не знае, какво е да те режат, да усещаш болката от това, да ти се иска да крещиш, а само мълчаливо да гълташ сълзите, когато ти обясняват, че това е за доброто на България... Те не знаят, защото точно с този Регламент, с който те така безотговорно си играят, ги защитавах...

А малко по-късно разбирам, че и тя най-после била поканена да сподели с колежките си дебело намазаните филии с мед и масло. Да научи занаята на маслото (да се мазни когато и където трябва) и да не се притеснява, че ще лепне от всякъде (придобивка от меда)...

И все пак, без никаква вяра, че ще бъда разбрана, ми се иска да цитирам, един велик поет, който в случая се оказва и пророк: "Но има, има Божий съд, любимци на разврата и страшен Съдия, Той бди, той е недостъпен за звъна на златото и мисли, и дела, Той знае от преди..."

Който се интересува може да влезе в интернет, да се запознае със стихотворението, автора и повода, по който го е написал и, ако прояви любознателност, да се запознае със съдбата на подкрепяния от властите убиец (и неговата дъщеря) на големия руски поет. Уверявам ви - страшна е.

А Нанси вече пети ден чака.

На сайта на БФХГ няма нищо.

Днес е празника на Независимостта? Това ме провокира да изложа разсъжденията си, (предполагам за мнозина еретични).

Нанси, Поли, Мария, Теди, ... и още много други деца, ще преглъщат през сълзи болката когато Богопомазаните с мед и масло ги уведомяват за решението си, ще навлизат в живота с прекършени криле и убита вяра... И това ще бъде дотогава, докато техните родители мълчат и разрешават подобна гавра. Дотогава, докато не разберат, че децата им имат права, които ако "Комисията за защита на децата" не защити, има съд и, ако Българският съд, се поддаде на звъна на златото, среброто или бронза, има и други инстанции.

Не, не съм от хората, които ще доказват правотата си, като съдят България, но ако сме избрали за национален празник деня, в който е обявена за независима държава, то би трябвало да не разрешаваме отново и отново да ни нахлузват хомота.

И особено обидно е, когато виждаме целия разгул, който се вихри за сметка на деца.

А родителите мълчат, снишават се..., така възпитават и децата си...

"Преклонена главичка остра сабя не сече..." Да, така е. Никой не би посмял да отрече тази истина. Но никой не би отрекъл, че пречупиш ли детето, преклонената главичка си остава такава за цял живот и обрича приносителя си на вегетиране...

За сметка на това други се възползват - живеят?!

Да кажем: "Еврика!!!"

Най-после в събота привечер (преди 10 дни) дочакахме решението на УС.

За Нанси нито дума. Богопомазаните не са направили усилие поне да благодарят на децата, които през лятната ваканция, сериозно повярвали във възможностите, които им дава регламента, са се трудили, представили са се, завоювали са правото да бъдат членове на Националния отбор (поне в разширения състав...) Какво им костваше?

Или от кумова срама да направят препоръки ... "Поработи, оправи едно-друго и пак се яви."

И в същото време - изненада. Дете, което според същия регламент трябва да отпадне от основен състав, предвидливо сменя клуба си, отива в точното време на точното място и независимо от лошото си представяне, остава в отбора... И то в основен състав на НО...?!

Ръководството на КХГ "Левски" ще поиска обяснение от БФХГ за случая Нанси и своевременно ще уведоми Всички почитатели на този така красив външно спорт какво точно й е липсвало на Нанси, за да отпадне от състава.

Няма да замълчим, защото случаят дълбоко намирисва на корупция и конфликт на интереси. След като Общото събрание дава правото на един човек да уволнява, назначава и еднолично да определя своята и на сътрудниците си заплати, дебело да маже с мед и масло филии и да раздава на всички... На всички, чиито преклонени главички, добре изучили свойствата на меда и маслото, ежедневно ще ни напомнят думите на дядо Славейков: "Не сме народ, не сме народ, а ...".

Най-добре е наистина да свърша до тук.

Полученият отговор поне за мен е странен. Ще помоля да ми го разтълкуват и тъй като не смятам, че в подобни документи може да се съдържа някакъв елемент на секретност, ще го споделя с вас.

От фейсбук