Емо Костадинов за една бройка да стане борец
Екзекуторът на “петлите” опита да прави пари от ресторантьорски бизнес край морето, но не му провървя.
Последни секунди на мача. Съдията е лапнал свирката и събира въздух в белите дробове, за да даде последен съдийски сигнал. В този момент великият Давид Жинола прави най-голямата глупост в живота си.
Вместо да задържи топката и да я върне към свой съотборник, той я праща в наказателното поле на българите. След това събитията се развиват с мълниеносна бързина. Нашите овладяват, Любо Пенев вдига глава и вижда тичащия като сина на вятъра Емил Костадинов. Любо праща гениален пас, а Емо забива неспасяем шут във вратата на невярващия на очите си Бернар Лама.
Така се роди легендата за златното българско поколение и за героя от "Парк де Пренс". И до днес Емил Костадинов не може да се отърве от този прякор, а може би и няма желание да го прави.
Тази година бившият нападател на ЦСКА, "Порто" и "Байерн" (Мюнхен) навърши 50. А преди важния мач с българите на ст. "Васил Левски" френските медии отново се върнаха към онзи ужасен за тях 17 ноември, когато Емо вкара два гола и ни прати на световното. Тази година ще се навършат 24 години от онзи велик футболен подвиг на българския национален отбор.
Минало е доста време, но спомените за онези велики голове остават. Самият Костадинов тези дни коментира пред Георги Банов от "24 часа", че хората открай време го хвалят за втория му гол и сякаш са забравили първото му попадение във вратата на Бернар Лама
"Харесвам и двата си гола на "Парк де Пренс". Винаги обаче ми е било чудно защо всички говорят за втория. Първият бе доста по-важен. Защото дойде много бързо, след като те откриха. Това донесе успокоение в отбора. Започнахме да вярваме, че можем да успеем. Защо се забравя, че ако не беше първият, и да бях вкарал втория, нямаше да е от значение", коментира екзекуторът на "петлите".
Французите продължават да го разпознават и до днес и явно не могат да превъзмогнат болката. В България Емо също се ползва с уважението на феновете. Той е от представителите на златното българско поколение, които успяха да се запазят от междуличностните разпри и никога не влезе в конфликт с публиката. Само веднъж си изпуска сериозно нервите по време на грандиозния скандал, забъркан от бившия му съотборник Любослав Пенев.
В минал брой ви припомнихме как навремето Пенев в телевизионния ефир нападна Емо Костадинов, че е неграмотен и няма нужния капацитет да работи с националните отбори на страната. След това Костадинов на свой ред атакува някогашния си приятел, че докато е национален селекционер, по цял ден се глези в спа-то, докато другите се опитват да вдигнат държавния тим на крака.
"Не съм обиден, отвратен съм от думите на г-н Любчо", избухва тогава Костадинов. Двамата и до днес не са намерили сили да се извинят един на друг и да пратят в историята грозните обиди. Успехите им са огромни, егото е напомпано до пръсване, протегнатата за смирение ръка сякаш тежи цял тон. А иначе навремето Емо и Любо учат в едно училище и заедно чертаят планове за голямо бъдеще във футбола.
В интерес на истината бъдещата звезда на ЦСКА и на "Порто" за една бройка да стане борец. И той като всички останали хлапета от някогашния столичен квартал "Коньовица" се юрва към стадиона при първия удобен случай. Тренира лека атлетика, плуване, а в борбата се задържа почти 3 години.
"Треньорите бяха убедени, че от мен ще излезе добър класик, но съдбата реши друго. Сам реших да сменя борбата с футбола и сам отидох на стадиона. Родителите ми въобще не си представяха, че синът им ще стане ритнитопковец. Във фамилията ми няма други спортисти и не съм ползвал връзките или опита на мама или тате. Дори бяха против моите занимания, но аз проявих достатъчно упоритост. Сменях по няколко вида транспорт, за да стигна до стадиона", спомня си Емил Костадинов.
Изявите му в няколко различни вида спорт се оказват голямо предимство в последвалата битка за титулярно място. Емо не може да се похвали с ръст, но за сметка на това е развил умението си да скача високо и това му помага да вкарва страхотни голове с врата. Точно такова е и първото му попадение във вратата на Франция. Треньорите моментално усещат головия му нюх и го забиват на върха на атаката.
Бъдещата футболна звезда пристига в ЦСКА в крайно неподходящ момент. Същата година армейският тим заедно с врага от "Герена" са разформировани, прекръстени, изтрити от лицето на земята. Държавата спира финансирането за двата най-популярни клуба, а играчите на новите "Средец" и "Витоша" постоянно са унижавани и мачкани.
"Тогава ни беше трудно, но случилото се ни кали като характери. Няма как да се пребориш в големия футбол, ако не си получил закалката на младини", ще разкаже по-късно Емил Костадинов. Дори и след разхлабването на обръча около двата гранда, на Емо няма да му е никак лесно на "Българска армия".
Феновете на ЦСКА в началото се отнасят крайно подозрително към юношата на клуба и реагират остро едва ли не при всяко негово грешно отиграване.
"Публиката на ЦСКА винаги е била безпощадна към своите юноши. И до днес се чудя защо е така. Но и това ни е било от полза. Тогава трябваше да дам всичко от себе си, за да докажа, че ставам за този отбор и хулите по мой адрес са незаслужени", спомня си Емил Костадинов. След трудните първи стъпки всичко му тръгва по мед и масло. В ЦСКА печели куп отличия, а малко след идването на демокрацията успява да хване подходящия влак и да се изстреля към Португалия.
"Прекарах страхотни години в "Порто". Спечелих титлата и купата, хората харесваха играта ми. И до днес има фенове, които не са ме забравили и ме спират на улицата, когато отново се върна в Португалия", разказва бившият национал. От "Порто" той отива да играе в немския гранд "Байерн" (Мюнхен). Предишният му отбор го пуска като преотстъпен, но германците искат да откупят правата на българина. Двата клуба обаче не стигат до споразумение за цената.
"Играх като преотстъпен година и осем месеца в "Байерн". Сигурно няма друг такъв случай в историята", убеден е Емил Костадинов. В края на кариерата си той опита завръщане в ЦСКА, но не се получи нищо добро. След това на два пъти се връща като началник на "Армията", но и там не му провървя. През 2008 г. тогавашният бос на "червените" Александър Томов обвини Емо, че в тандем със Стойчо Младенов купуват ялови футболисти за тима, като се обогатяват от солидни комисиони.
Костадинов опита и бизнес извън футбола. За известно време държеше заведение в Несебър и управляваше фирма за маршрутки в София, но през годините двете му бизнес начинания сякаш западнаха. В крайна сметка Емо се насочи към това, от което разбира най-добре. Той е член на изпълкома на БФС и наблюдава развитието на детско-юношеския футбол.
Преди година-две се чу, че популярният ни футболист го е закъсал с финансите и има да връща пари на банката. Той самият категорично отказва да коментира събития от личния си живот.
Какво друго е табу в семейството му, четете в хартиеното издание.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха