И то не само в Добрич, а май в цялата страна. 

През последните дни прочетох на страниците на в-к “24 часа” нещо, което ми направи странно впечатление. Новината беше няколко реда и на фона на всичко, което се случва около нас, за много хора навярно е капачка от бира в морето.

Но лично за мен не е точно така. Тези няколко реда ме натъжиха, ядосаха и някак разфокусираха. Става дума, че в Добрич в пет магазина се предлагат втора употреба дрехи за деца до една година, детски играчки и забележете, лично бельо. Разбира се, на собствениците на магазините са направени актове, стоката ще бъде унищожена или пренасочена, каквото и да значи това.

Честно казано, след като прочетох тази информация, се замислих за доста неща. Първото, което веднага ти идва наум, е, че щом тези стоки се предлагат, значи има купувачи за тях.

Разбирам, че не всеки е с възможности. Разбирам, че цените там са символични. Както се казва - всичко разбирам. Но чак такава простотия ми идва малко в повече. Да си родител и да облечеш осеммесечното си бебе с дрехи втора употреба, ти значи си направо за психотерапевт, без значение колко си беден или богат.

Но да отидем на другото - в тези магазини се продавало и лично бельо. И сега тук ми стана вече още по-интересно. И както се казва: да се смея ли или да плача? Или и двете накуп?

Да падна ли някъде от стола? На кой мъдрец на този свят може да му мине през главата да предлага в магазина си бельо втора употреба?

Лично бельо! И веднага мисля: От къде идва това лично бельо? Как е попаднало в магазина? Каква е веригата, за да дойде в България? В коя страна по света хората си дават така носеното бельо?

И това не преминава ли всякакви нива на интимност, на достойнство, на вътрешна и външна култура?

Разбирам, че от всичко трябва се печели. Но да изкараш носеното бельо на някой Диего или Августина на пазара, това вече наистина не ми го побира мозъкът. А да имаш и клиенти за това - още повече.

Не искам да бъда разбиран погрешно и изобщо не съм против този бизнес. Напълно съм наясно, че много от нас ползват услугите на подобни магазини и те са навлезли доста дълбоко в бита ни. За някои тези магазини изпълняват социална функция, за други са места, в които може да намери дрехи, които не се предлагат в първите употреби. За трети, предполагам, са някаква екзотика. Но когато стигнеш до там да продаваш употребявано лично бельо, това вече е апотеоз на пълен морален бъг. На нещо, което няма нищо общо с хомо сапиенс. На нещо, от което, предполагам, не само аз се гнуся.

В цялата тази история открих, поне за себе си, още нещо. Надявам се да не звучи много драматично, но мисля, че съм прав. И това е, че когато в една държава съществуват такива стоки като в горния пример и те са в обращение, продават се и се купуват, значи нещата не са добре.

Това са някакви малки знаци за живота ни тук. И колкото и да говорим за икономически растеж, за движение напред, за малко по-светли бъднини, докато секънд хенд магазините са толкова актуални и модерни, докато всеки ден изникват нови и нови и най-вече докато в тях се продават подобни неща, има върху какво да се замислим. И то, както се казва, не с една и две мисли.

Накрая само да кажа - надявам се, без да звуча административно - че броят на секънд хенд магазините у нас вероятно отстъпва единствено на тези за хранителни продукти. Значи най-естественото нещо е контролът върху тях да е строг. Защото наистина горните примери минават извън човешките граници.

Но защо ли имам лошото усещане, че това не се случва само в Добрич, а в цялата страна? Дано да греша.