Александър Николов е един от известните хора във фейсбук. На снимките в профила му се вижда симпатичен млад мъж, който явно обикаля света. Ту е в Ню Йорк, ту в Париж, ту на някой приказен екзотичен остров. Твърди, че е работил в „Еърбъс“, познава в детайли френската политика и даже я коментира в медиите. Заради остроумните му и понякога сериозно аналитични статуси, е канен да коментира в различни медии. Прави го обаче винаги по телефона, защото „скайпът му не работи точно сега“.

Това е и първата пробойна в този иначе умерен и много симпатичен образ, който се обгражда с все повече фейсбук приятели. Никой никога не го е виждал. Във виртуалния му живот през последните седем години му се раждат близнаци, живее в Париж, мести се в Австралия, започва нова работа на мистериозно високо място, пак в чужбина. Има собствен сайт – „Хроникъл“, в който кани различни хора да гостуват със свои материали. Един от малцината със сайтове, които публикуват чужди материали само с изрично разрешение на автора. И така години наред. Образът на почтен човек с принципи се затвърждава без никакви пробойни. Появява се като автор в „Уебкафе“. „Кроникъл“ междувременно става тяхна собственост, по-късно се оказва, че по документи този сайт не е бил на негово име. Така че сделката също е извършена без да се налага някой да се среща с лицето Александър Николов.

Той прави нов сайт – „Еспас“. Привлича в него млади хора, които работят за идеята един ден сайтът също да стане популярен и да започне да печели. И новата фирма обаче не се води на негово име. Междувременно се оказва, че Александър разполага с възможност да набавя по-евтини самолетни билети. Също нищо странно – има дузини агенции и отделни хора, които намират билети на промоции и ти ги продават срещу малка такса. Един билет в едната посока струва 29 евро.

Цената е като лоукост или билет на промоция, отново не буди никакви съмнения. В началото предлага тези билети на малък брой хора, постепенно кръгът им се разширява. И хората наистина летят с тях. До това лято, когато внезапно дузина клиенти на Николов се оказват на летището с билет, който обаче никога не е плащан. Междувременно Николов успява да източи кредитните карти на свои клиенти. Вероятно с тези пари се опитва да спаси пирамидата си. Започва да търси пари на заем, моли свои познати да купят билет за трети лица с обещанието, че ще им преведе парите веднага. Обяснението е, че сменя ръководството във фирмата си и след скандал старите колеги са блокирали всички онлайн сметки.

Междувременно срещу него вече са подадени сигнали в ГДБОП. Измамените се свързват помежду си и установяват, че никой не познава лично този човек. След кратко разследване се окзава, че Александър Николов няма, а най-вероятно зад този образ се крие най-вероятно човек на име Спас Василев, който живее не в Париж, а при родителите си в благоевградско село. В самото село го знаят като измамник. Той обаче е изчезнал и никой не знае къде е.

Предстои да бъде обявен за издирване. Следи към него има достатъчно – водил е безброй телефонни разговори, има фирма с банкова сметка, към която са превеждани парите, някои от билетите е закупувал от голяма туристическа агенция в София, получавал е даже колети на името на мистериозна жена. Вероятно негова роднина. Не е ясно колко души е завлякъл българският Остап Бендер, нито какви пари е спечелил. При проверка някои от измамените установяват, че уж евтините билети, които им е купил и с които са успели да летят, са закупувани в последния момент на баснословни цени. Дали има печалба от цялата схема също е неясно.