Една от най-прочутите роднински афери в най-новата ни история е с бившия шеф на пътната агенция Веселин Георгиев и неговите братя. Заради обръщенията в семейството на участниците тя стана популярна под името "Батко и Братко".

Особено тежък случай на престъпление по служба. Такова беше първоначалното обвинение срещу Веселин Георгиев, което повдигна прокуратурата още през 2009 г. От 3 до 10 г. затвор заплашваха Батко, който в крайна сметка спечели съдебната битка.

В началото на 2008 г. журналистическо разследване разкри, че пътният шеф е в драстичен конфликт на интереси. Месец по-късно той подаде оставка. Чак година след скандалните разкрития започна и разследването по случая.

Георгиев отиде на съд заради 8 поръчки, сключвани между областни пътни управления в Сливен, Стара Загора и Хасково с "Биндер" АД, ГД "Инфраструктурни обекти" и "Инмат" ООД, управлявани от братята му Емил Георгиев и Бойко Георгиев.

Прокуратурата е установила и още 7 договора с братските фирми. Те обаче са сключвани, преди в Закона за обществените поръчки да бъде записан текстът, че свързаните лица трябва да бъдат отстранявани от конкурсите.

Според обвинението, което бе повдигнато тогава, от тези договори били

настъпили значителни вредни последици

за България, съществени смущения в правилното функциониране на пътния фонд и разколебаване на доверието в него.

Именно заради загубата на доверие на 23 юли 2008 г. Европейската комисия спря всички средства от Кохезионния фонд по програмите ФАР и ИСПА, в които влизаха проектите за "Изграждане на магистрала "Люлин", околовръстно шосе София - Даскaлово" и "Техническа помощ за подготовка на пътни проекти по направление на общоевропейските транспортни коридори".

Преди да оглави пътния фонд в края на 2005 г., Георгиев е в управлението на много фирми, сред които "Биндер" АД - Сливен, "Перфект инвест холдинг" АД - Стара Загора, "Балмат" АД - с. Дядово, и "Инмат" ООД - Раднево. След като поема държавната служба, Георгиев

напуска фирмите,

но е заместен

от братята си.

Заставайки начело на пътния фонд, Георгиев упълномощава директорите на областните пътни управления да вземат решения за откриване на обществени поръчки, да ги провеждат и да сключват договори. В същото време обаче издава заповед местните шефове да не изпращат предварителни обявления за обществени поръчки.

Те щели да се подготвят в централата на пътната агенция. Директорите трябвало да пращат документацията за участие в процедури за възлагане на поръчки за предварително одобряване в централата. С друга заповед от март 2006 г.

Георгиев наредил на директорите на областните пътни управления след провеждане на обществената поръчка договорът да се представи за одобрение в централата.

Така се оказва, че Георгиев е дал права на директорите по места да провеждат процедурите и да сключват договори с изпълнителите, но и силно ги е ограничил.

Стига се дотам,

че лично той одобрява договорите,

като слага печат "одобрявам" и се подписва върху него на първата страница на всеки контракт.

Така, макар и в обявлението на процедурата по обществена поръчка, документацията за провеждането й и в договора като възложител да фигурира съответният местен шеф, в действителност възложител е самият Георгиев. Според промените в Закона за обществените поръчки от 1 юли 2006 г. кандидатите или участниците в процедурите са задължени да подават декларации за свързани лица. Законът е категоричен, че в процедурата за възлагане на обществени поръчки не могат да участват кандидати, при които член на управителен или контролен орган е свързано с възложителя лице.

Въпреки това обаче от 22 декември 2005 г. до 21 август 2006 г. общо 7 поръчки били одобрени от Георгиев и сключени с "Биндер". Процедурите били открити, преди да влезе в сила текстът за свързаните лица, и затова

от фирмата не представили декларации.

Подали ги впоследствие. Но в тях пишело, че в дружеството няма член на управителен или контролен орган, както и временно изпълняващ такава длъжност, който да е свързано лице с възложителя или със служители на ръководна длъжност в неговата организация.

В крайна сметка Георгиев не отстранява "Биндер", а одобрява и сключва 5 договора на обща стойност близо 18 млн. лв.

Подобно нещо се случва и в Стара Загора. През октомври 2006 г. там е обявена процедура за малка обществена поръчка за рехабилитация на пътя с. Сърнево - с. Пшеничево. Служителите от пътното в Стара Загора не изискали от изпълнителя на обекта "Инмат" ООД, управлявано от другия му брат - Бойко Георгиев, декларация за свързани лица. С

него Веселин Георгиев сключил договор за 49 077 лв.

Докато се точеха делата, бившият шеф на пътния фонд Веселин Георгиев, станал известен с прозвището Батко, заболя от дискова херния. Пет години след като делото срещу него стартира, Георгиев показа документи в съда, от които става ясно, че има дискова херния на шийните прешлени, както и проблеми с бъбреците и черния дроб. Оказа се, че в разгара на процеса според медицинската документация, представена от адвоката му Пламен Ялнъзов, подсъдимият има нужда от спешно лечение в чужбина. А адекватни грижи той можело да получи само в Германия, където това заболяване се лекува с операция. В противен случай, обоснова се защитникът, има опасност Батко да осакатее.

Заради

болежките, изискващи неотложно лечение, Веселин Георгиев поиска от съдебния състав да му позволи да пътува в чужбина.

Тогава адвокатът му се мотивира с факта, че вече пета година клиентът му има наложена забрана да напуска страната и това осуетява адекватното му лечение. Прокурорът по делото обаче възрази, тъй като според него все още съществува опасност Батко да се укрие. Доводите му обаче не бяха чути от съдия Крънчева.

Така магистратите решиха, че Георгиев е демонстрирал перфектно процесуално поведение и не е възпрепятствал нормалното протичане на делото дори и когато съдът му е разрешавал да пътува. Затова и Батко получи картбланш да се лекува в Германия. Според съдия Крънчева Георгиев е бил в трайно недобро здравословно състояние от четири години, а ако забраната да пътува извън страната не бъде отменена, това би накърнило гражданските му права. Още повече че прилаганото лечение в родината не е дало добър ефект. Магистратите се мотивираха и с факта, че паричната гаранция от 10 хиляди лева, наложена на подсъдимия, е достатъчен стимул той да не възпрепятства процеса срещу него.