Тлъстите деца вече са проблем и в България.

Д-р Мария Николова е специалист по хранене в “Хил клиник” и асистент в Катедрата по хигиена, медицинска екология и хранене към Медицинския университет в София.

- Д-р Николова, защо детското хранене е в центъра на вниманието на специалистите в Европа?

- Защото и в Европа има все повече пълни деца. България не прави изключение. Вече всеки трети в началното училище е с наднормено тегло. Затова на детското хранене се обръща все по-голямо внимание. В него трябва да влизат всички групи храни с акцент върху плодовете, зеленчуците, млякото и млечните продукти, месото, бобовите храни, яйцата. Растящият организъм има повишени нужди от енергия. Но строгите ограничения родиха феномен: децата лъжат какво си купуват за закуска и ядат това, което им се забранява.

Какво пречи детето да хапне домашен кекс, баница? Това задоволява разумно нуждата от нещо сладко и изгражда у него критерий за качествен сладкиш, за да не се хвърля към най-вредното на пазара.

- Какъв начин на хранене подпомага ученето?

- Заимствайки от заглавието на класическия детски роман, науката се обедини около съвет за всички възрасти: закусвай като принц, а вечеряй като просяк. Закуската на ученика се подценява, а тя е изключително важна. В цял свят учебната програма следва правилото предметите, които изискват повече интелектуална енергия, да са в началото. Но “трудните” предмети идват, след като през нощта организмът е изчерпал гликогените - енергийните запаси в мускулите.

Ако детето не закуси, започва стресова обмяна – отделя се повече кортизол, и това е една от причините да се трупа мастна маса около талията. Сериозни проучвания доказаха, че без сутрешна закуска има по-ниска концентрация и по-лоши резултати на тестовете за базови знания, смутено физическо развитие, по-често боледуване, риск от затлъстяване.

- Българските деца започват много рано училище, вероятно затова тръгват на гладно?

- Че започват рано, е факт. Но ученикът не бива да отива гладен в час с това оправдание. Не трябва да се допуска и прехранване вечер, защото то ще потисне апетита на другата сутрин. Голяма част от учениците, особено по-големите, спират да закусват. Имитират навиците в семейството.

Доказано е, че ако родителите не закусват, децата също почват да го правят. Колкото по-малко е детето, толкова по-зле. Първото му хранене е в голямото междучасие и ако не си носи храна, яде каквото има в лавката. Обикновено това е някаква пакетирана храна със захар и мазнини. В 90% от случаите я полива обилно с подсладена напитка с 6-7 лъжици захар.

- За домашната закуска сякаш има притеснение да не бъде тълкувана като белег на спестовност.

- Да, децата изпитват странно неудобство да си носят закуска. Вероятно отразяват изкривена представа в обществото. Днес те прекарват много време в училище и без домашна закуска месеци наред менюто им се определя от асортимента в лавката. И големите имат по 6-7-8 часа и остават до следобед. Като се приберат за обяд, почти е наближил часът за вечеря.

Отделен въпрос е дали работещите родители могат да оставят готвена храна за деня. Както и дали детето ще изяде нея. Заради нарушения режим на хранене то е прегладняло и се нахвърля на висококалорични храни.

- Може ли вечерята вкъщи да поправи модела на хранене през деня?

- Семейната вечеря може да е здравословна, но много често поради липса на време е от типа “какво да сготвим за половин час” и е някаква въглехидратна храна. Много деца постоянно ядат такава храна. Тя обаче е с ниска биологична плътност, без витамини и минерали. Когато попитам “Кога ядете плодове и зеленчуци?”, започва едно споглеждане и отговорът е “Понякога правим салата”. А трябва на всяко хранене да имат суров плод или зеленчук.

- Колко от момчетата и момичетата, които идват в кабинета ви за консултация, спортуват?

- Много малко, да не кажа, че няма такива. Днес децата все повече седят – в училище, вкъщи пред компютъра и телевизора. Дори когато излизат, не играят, а седят пред блока и си гледат телефоните. Става 22 часът, 23, 24 и огладняват. След толкова часове будуване е нормално. Но не е нормално по отношение на вътрешния часовник.

В еволюцията обмяната се е пригодила към ритъма ден – нощ. При стъмване храносмилателната система минава в режим на почивка. Нарушаването на този “график” я кара да работи извънредно, когато би трябвало да “спи”. В резултат хормоналният баланс се срива. Хормоните на апетита се увеличават, а тези на ситостта намаляват и подтикват към ядене във време, в което организмът няма да изразходи приетите калории, защото детето ще спи. На сутринта то няма да има апетит да закуси и омагьосаният кръг се завърта пак. С времето метаболитният проблем става постоянен. Следват напълняване, висока кръвна захар и мазнини в кръвта, наднормена пикочна киселина, високо кръвно. Всичко това залага риск за тежки болести още в млада възраст. И тогава се залита в другата крайност. Има примери за тотален глад и отказ от вода. Това е крайно опасно и може да прерасне в разстройства като анорексия и булимия.