Легендарният страж на ФРГ никога не се разкая за зверството, което извърши на Мондиал '82.

Феновете на стадиона ужасено се взират във вратаря на "Манчестър Сити" Едерсон, който лежи безжизнен на тревата. Съдията тича към мястото на събитието с червен картон в ръка. Виновникът Садио Мане вдига неразбиращо ръце и монтира на лицето си израз, който казва: "Не съм виновен, ударих го, без да искам". Дано Мане наистина да е ритнал неволно в главата вратаря, защото в противен случай би трябвало да влезе в затвора за непредумишлено убийство.

Футболният свят и до днес обсъжда оживено онази ситуация в дербито между "Сити" и "Ливърпул", в която звездата на "мърсисайдци" с каратистко движение едва не откъсна главата на Едерсон. Впоследствие бразилецът публикува своя снимка със страховитите шевове, за да покаже какво точно е преживял.

След опита за екзекуция от страна на Мане по-възрастните фенове моментално пожелаха да се върнат назад във времето, за да си припомнят един още по-жесток момент на футболния терен. Разликата е, че тогава в ролята на екзекутор влиза легендарният вратар на ФРГ Харалд Антон-Тони Шумахер. Драматичните събития се случват по време на световното в Испания през 1982 г. Любопитното е, че това е първият мондиал, на който се изпълняват дузпи, ако не бъде излъчен победител и в двете продължения. Преди това подобни мачове без победител в 120-те минути са се преигравали.

На полуфинала в Севиля един срещу друг се изправят Западна Германия и Франция. В 50-ата минута в игра влиза атакуващият халф на "Сен Етиен" Патрик Батистон. Седем минути по-късно той получава страхотен извеждащ пас и нахлува мощно към германската врата и към най-опасния миг в живота си. Вратарят на ФРГ Тони Шумахер също се затичва с всичка сила, отскача да боксира топката, но вместо нея стоварва цялата си сила върху главата на французина.

Тялото на Батистон лети във въздуха като парцалена кукла и се срутва безжизнено на земята. Съотборниците му се щурат насам-натам и отчаяно махат към лекарския екип.

Техният приятел и колега се нуждае от спешна медицинска помощ. Съдията Корвер също е на мястото на събитието, но си личи, че е объркан и дори не отсъжда наказателен удар. Шумахер разгонва с категорични жестове играчите на Франция, които му искат сметка за зверството, и се готви да вкара топката в игра. Но ще трябва да почака. Медиците внимателно прехвърлят неподвижния Батистон на носилка и го изнасят от терена. Звездата на "петлите" Мишел Платини държи ръката му.

Линейка откарва Батистон в болница, където лекарите са сериозно притеснени за живота на пациента. Той е в безсъзнание с два избити зъба и увреден гръбначен стълб. Докато системите пищят в реанимация, на стадион "Рамон Санчес Писхуан" двата отбора изиграват велик мач, който завършва 3:3 след 120 минути игра. При дузпите германците показват по-здрави нерви и се класират за финала. Вратарят Тони Шумахер се радва като малко дете заедно със съотборниците си и по всичко личи, че е забравил за страшния си сблъсък с Батистон.

На футболния свят са му необходими 24 часа, за да осъзнае какво точно се е случило на полуфинала. Масло в огъня наливат и телевизионните повторения от фаталната 57-а минута. Гневните реакции не закъсняват. Постъпката на Шумахер е наречена престъплението на века. Фенове и журналисти са готови да го разкъсат за бруталното нарушение. Всички са убедени, че вратарят прекрасно е осъзнавал, че няма да стигне първи до топката и въпреки това е продължил своя полет във въздуха с ясното намерение да нарани противниковия играч.

Тони Шумахер прави опит да се извини, но вместо това още повече настройва хората срещу себе си. Легендарният вратар на Западна Германия през цялата си кариера показва изумителен талант да се забърква в неприятности. Но за това след малко. Часове след мача журналисти приклещват Тони и му съобщават, че жертвата му е с два избити зъба. Той предлага да плати новите, което е прието като подигравка.

"Щяха да ме изядат с парцалите. Журналист ми съобщи за контузията в лицето на Батистон и аз се успокоих, че не съм го контузил чак толкова лошо. Бях напълно сериозен, когато предложих да поема разходите по предстоящата стоматологична интервенция. Хората разбраха думите ми по съвсем различен начин. Нарекоха ме фашист. Започнаха да заплашват децата ми. Животът ми стана доста труден", ще си спомни след това стражът на германците. На финала ФРГ губи с 1:3 от Италия, а Шумахер със сигурност не е в най-добрата си психическа форма.

Преследват го на всяка крачка с въпроси за онзи ужасен инцидент на полуфинала. Междувременно жертвата му Батистон прескача трапа и дори се заема с нелеката задача да помогне на своя палач, за да го спаси от народния гняв. Французинът се среща с Шумахер на половинчасова раздумка, която е широко отразена в медиите и която трябва да покаже, че томахавката е заровена.

"Шефовете на футболната ни федерация ме посъветваха да се видя с Шумахер само и само да успокоим хората. За пред камерите се усмихвахме и шегувахме един с друг, но така и не станахме приятели.

След това се засичахме по футболни мачове, но повече от едно "Добър ден" не си разменяхме. И до днес си мисля, че нарушението му беше умишлено, а не нещастен случай.

И все пак ми се иска да вярвам, че той не искаше да ме контузи толкова тежко. За съжаление неговата бруталност ме направи по-известен, отколкото някога бих бил само с футболните си умения", разказва след края на кариерата си Батистон.

Неговият душманин Тони Шумахер прави чудеса от храброст на вратата, но също се прочува с изявите си извън терена. Шумахер през цялата си кариера не желае да се съобразява със системата. Често влиза в конфликт със съотборници и треньори. Особено цветен е конфликтът му с друга легенда на западногерманския футбол - Франц Бекенбауер. Двамата се замерват с взаимни обиди преди и по време на световното в Мексико през 1986 г. Напрежението явно помага на германците и те стигат до финала, където губят с 2:3 от Аржентина. След мача Шумахер се изправя смело пред камерите и поема вината за изпуснатата световна титла. Изненадващо треньорът Бекенбауер се застъпва за своя вратар.

"Ще е твърде лесно да хвърлим цялата вина върху един играч, но всички ние имаме участие както в успехите, така и в неуспехите на отбора", категоричен е Кайзер Франц.

След онзи злополучен финал Шумахер изиграва само още два мача за националния отбор. Не че няма сили да продължи да пази на високо ниво. Стражът сам се екзекутира, след като пуска за публикуване скандалната си автобиография "Начален сигнал". В нея вратарят прави скандални разкрития за допингиране в националния отбор, за скандалите между отделните футболисти, за ударите под кръста, с които някои от съотборниците му си пробиват път към върха.

Признанията му не се харесват на главните действащи лица в немския футбол. Той е изхвърлен и от националния, и от клубния му "Кьолн", където си е спечелил статута на легенда.

"Всички ме изоставиха, но това ми даде шанс да видя кои са истинските ми приятели. Ако мога да върна времето назад, пак бих публикувал книгата. Любимият ми филм за всички времена е "Роки". Гледал съм го десетки пъти и винаги съм си мислел, че аз бях футболния "Роки". Да, бях див, направих много грешки, но никога не предадох близките си хора и не излъгах в името на успеха. Съвестта ми е чиста, а спомените ми са хубави", категоричен е Тони Шумахер.