Българският национализъм изглежда така. Той винаги е бил демократичен, европейски и толерантен. За разлика от шовинистичния руски национализъм, който е месиански, антисемитски и експазионистичен.

Има различни видове национализъм и аз не приемам априори, че национализмът е нещо негативно, напротив. Защото националист и ксенофоб са две различни неща. Има огромна разлика между българския възрожденски проевропейски и просвещенски национализъм и ... антиевропейския, агресивен, креслив псевдо-национализъм на „Атака“ и на други подобни партийки.

Национализъм, който е изолационистки, ксенофобски, фанатичен, агресивен, милитаристичен, експазионистичен или месиански, е достоен за презрение.

Той няма нищо общо с разбиранията на големите ни възрожденски националисти като Васил Левски, Георги Сава Раковски, Любен Каравелов, Захари Стоянов и т.н.

Но какво лошо има в просветения демократичен национализъм, без отричане на правото и на другите да обичат и ценят доброто в страните си, без фаворизиране и фетишизиране на собствената държава или народ, без месиански бълнувания?

Какво лошо има човек да изпитва обич към родното, гордост и познававане на постиженията на своя народ и на своята държава, да цени добрите качества и силните страни на своята нация. Такъв национализъм е градивен и особено нужен в години на изпитания.

*Коментарът е от фейсбук.