Какъв туризъм с тези жп гари, които са като нужници?

Искам да разкажа за това, защото сърцето не ми дава да го замълча. Защото се почувствах като във филм. Защото го почувствах като някакво странно извращение. И така. Случи се това лято да пътувам доста из страната - в морски и планински курорти. И аз, както всеки, видях какви ли не работи. И хубави, и лоши.

Видях мръсотия, престъпно скъпи цени, някъде нормално отношение, някъде усмивка. Последното място, на което попаднах, беше Стрелча. Прекрасно малко градче в Средна гора, с пъстра история, с около 4000 жители и с изключително добри възможности за туризъм, тъй като минералните води там са в изобилие.

И сега. Първото нещо, което видях няколко километра преди да вляза в града, бе една еко пътека. С огромна табела на нея пишеше, че е направена с европейски пари за сума, доколкото си спомням, около 800 000 лева. Не видях никой да ходи по тази пътека. По-късно попитах един познат от града за какво точно е пътеката, за какво са дадени толкова много пари и той в прав текст ми отговори: да ходят кравите по нея.

Тук някъде се сетих, че в разни, съвсем малки населени места у нас съм виждал например футболни стадиони, направени пак с такива пари като тази еко пътека, каквито и отбори, играещи професионален футбол, изобщо не могат да си позволят. Осветления, козирки, чудо на чудесата. А в това населено място, с този стадион почти не живеят хора.

Как става, защо - пълен абсурд. И продължавам. Дано моят познат е бил по-язвителен и тази еко пътека се използва не само от кравите, а и от жителите и гостите на града. Дано. Влизам в града. Прекрасно място. Красива, уютна главна улица. Балнеосанаториум, басейни, гости, туристи. Пълно със сергии, подобни на тези в морските курорти. Както се казва - кипи живот

Виждам и няколко чисто нови хотела, къщи за гости, механи, ресторанти.

Усеща се, че без да е топ дестинация, също се случва нещо. А и това, че тук минералната вода помага за определени болести, явно допълнително стимулира туризма в средногорското градче. И интересът към него е съвсем основателен.

Изкарах няколко часа в добро настроение и реших да се прибирам с влак. Моят познат ми каза, че ме чакат допълнителни емоции и да съм готов за тях. Много не го чух и тръгнах. Стигнах до гарата и само дето не се хвърлих под релсите. Вътре всичко, с извинение, опикано, разядено, изкъртено, изкормено, издрано, проядено… мога да продължавам още.

От някогашната кокетна сграда се носи страшна миризма. Вадя телефона и започвам да снимам. Не мога да повярвам - сънувам ли, къде съм? Истина ли е? Не съм сам. Влака чакат още около 25 души. Поне десет от тях не са българи. Ясно се вижда, че са туристи. Изражението в лицата им е подобно на моето.

Виждам ги, че са в пълен шок. В пълен. Стоят смутени на метри от сградата и само се молят да дойде влакът. Аз, като българин, в този момент изпитвам жесток срам. И съвсем нормално. Тези хора заради тази гара на ужасите повече никога няма да стъпят не само в Стрелча, а и в България.

Пълен абсурд. Как е възможно да оставиш това място да изглежда така, без значение дали сградата е на общината, или на железниците, или на когото и да е? Как е възможно да правиш туризъм, да имаш претенция за това и там, където част от гостите ти идват и си отиват, гарата в момента да е превърната във вонящ нужник?

Качих се във влака, който, естествено, дойде със закъснение. Отворих телефона да видя снимките - дали не съм преувеличил нещо. Не. Самата истина. И всеки, който отиде на гарата в градчето, може да го види с очите си. И пак се сетих за еко пътеката по европейска програма. За кравите и хората се сетих.