Вчера, докато четях поредната книжка на децата, ми хрумна нещо, дето не ми беше хрумвало. Викам им "Я ме целунете по бузата". И едното ме целува по дясната буза, а другото по лявата.

Светът замря, аз замижах. Толкова щастие, толкова щастие.

Насреща ми седи тинейджъра. Тя е прекрасна, но вече не примира да ме целува. Малко я е гнус от цялата работа с майките и прегръщаниците.

Затуй си имам други две. Които с радост още ме целуват и обичта им още е детинска.

Милото ми момче, като най-малко, ме целуна ПО СВОЕ ЖЕЛАНИЕ още три пъти. И за пореден път си казах колко е хубаво да имаш много голямо и много малко дете. Така знаеш колко е яко някой на три години с ангелски очи и топли ръце да те обича. И си наясно колко бързо минава това.

Въобщеееее, си мисля напоследък, че съм се разпищолила и съм си такава каквато съм - неприятна, кисела и отвратителна, защото има кой да ме обича и такава.

*Коментарът е от фейсбук