Шумното посещение на Макрон в Атина показа колко "успешна" е била визитата му във Варна, особено за България.
Акцентите:
1) Политическо лидерство, бюджет и парламент на Еврозоната, т.е. не просто "Европа на две/много скорости" а същинска Европа и някакви периферии.
(При избор на парламент на Еврозоната, който гласува истински бюджет и избира изпълнителни органи, значението на Европейския парламент ще е колкото на интерпарламентарната асамблея по франкофония...)
2) Социална и данъчна хармонизация на ЕС като синоним на "солидарност", т.е. политика за изравяняване на политически контролираните доходи (не всички!), социалните стандарти и данъците по тези на богатите социални държави.
(Това не просто ще фалира държавите от Централна и Източна Европа, но по всяка вероятност ще фалира и целия ЕС, в отчаян опит да съхрани един демографски изчерпан социален модел)
3) Нито дума за интеграцията на Република Македония. НИТО ДУМА. И това в държавата, от която фактически зависи приемането на Скопие в НАТО и ЕС.
Точки 1) и 2) са политически табута за България, всичко, срещу което трябва да се борим в политиката си като член на ЕС. Точка 3) е националният ни свръхприоритет и ключ към сигурността на Балканите за десетилетия напред.
И нека сме наясно - аз съм категоричен привърженик на Единна Европа (а не разделена на три скорости и два парламента, три бюджета и шест изпълнителни органа) и смятам, че Макрон, ако бъде укротен и вкаран в релси, е шанс в тази посока.
Днешната европейска политика на Макрон обаче е откровено враждебна на нашия национален интерес, а заявката му в Гърция свидетелства за тежък провал на българската дипломация в Евксиноград.