Покрай рекламния клип на филма „Възвишение" се сетих за чудесното разграничение между литература и кино
Покрай рекламния клип на филма „Възвишение", дето сега му викат трейлър, се сетих за чудесното разграничение между литература и кино, на Пол Остър. Понеже този път повечето хора прочетоха първо книгата, та става още по- ясно това:
Разликата между кино и книга е, че във филма е разказана само една от възможните истории. Само една Ана Каренина, само един Димитър Общи е на екрана. Пол Остър казва даже, че предпочита нямото, черно-бяло кино, което остава повече място за въображението. А в романа винаги има много повече, винаги има хиляди варианти на залеза, на планината, на героя.
Радвам се, че много хора го усещат в този случай. Милен Русков е писател, не режисьор, той създава светове. Киното може само да направи непълна, моментна снимка на един от всички :)
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха