Сам пише писма до полицията и се хвали с убийствата.

Наричат го “днешния Джак Изкормвача” или “Йоркширския изкормвач”. Осъден е през 1981 г. за жестоките убийства на тринадесет жени и нападения над още седем в периода 1975-1980 г. и е обявен за най-зловещия съвременен убиец във Великобритания.

Привидно роденият през 1946 г. в Бингли, Йоркшир, Питър води съвсем обикновен живот. Като малък той е прекалено затворен и тих, с което доста дразни баща си. Таткото е луд по спорта и мечтае синът му да стане атлет или поне местна футболна звезда. Момчето обаче е прекалено слабо и без каквито и да било заложби, защото предпочита да прекарва времето си само.

Дори в училище няма приятели и страни от другите. Оказва се дори, че е бит от по-големите деца и заради тормоза започва да бяга от часовете. Напуска училище на 15 г. и отива да помага във фабриката на баща си. Но и в работния колектив не се справя добре. Сменя няколко длъжности, включително и гробар. Накрая все пак успява да си намери постоянна работа – нощна смяна във верига магазини, а по-късно става шофьор.

Той дори се оженва, купува си къща и всички го смятат за добър съсед и съвестен колега. По-късно изследователи на живота му ще твърдят, че Питър винаги е носил тъмната си страна, но това, което отключва убиеца у него, е фактът, че съпругата му няколко пъти прави спонтанен аборт и така и не успява да му роди дете. Именно след една от първите загуби Сътклиф извършва първото убийство - на 28-годишна майка на четири деца, която е намерена само на сто метра от дома си с петнайсет прободни рани. Полицията не разполага с никакви сериозни теории, но получава анонимно писмо от човек, представящ се за Йоркширския изкормвач. Те разбират, че това е убиецът, когото трябва да търсят. Но преди да го хванат, минават цели пет години и още много жертви – повечето удряни с чук по главата, изнасилвани и изкормвани.

Много от тях са проститутки, но има и съвсем обикновени жени – 16-годишно момиче, което се връща от танци, 41-годишна майка на седем деца; чиновничка, която е била на гости на баба си и дядо си; държавна служителка, прибираща се късно от работа. Първоначално полицията не свързва отделните случаи, тъй като не може да намери общи мотиви. Питър изпитва извратено удоволствие от убийствата, но и в това да се похвали за тях на полицията. Колкото повече се говори и пише за неговите жертви, той толкова повече се чувства звезда и обожава да чете за “постиженията си” в пресата.

Определението „изкормвача“ самизмисля, но и жестокостта, с която извършва убийствата, наистина доказва, че Сътклиф е такъв. Една от жертвите му – 42-годишна майка на три деца, предлагаща сексуални услуги за пари, за да изхранва семейството си, е намерена с 51 прободни рани от отвертка в областта на шията, гърдите и корема. Друго общо между жертвите, което открива полицията, е, че често те са удряни с чук по главата, явно за да бъдат зашеметени. Повечето са изнасилвани, а телата им – оставяни разголени в неприлични пози.

Историите за мистериозния убиец стават главна тема в околността. Страхуват се не само проститутките, но и много жени, на които им се налага да се прибират късно нощем. Сред жертвите на Питър има и благочестиви съпруги, и тийнейджърки, и дами на средна възраст – всички те просто попадат на неподходящото място в неподходящия момент.

На някои той плаща, за да правят секс с него, но други просто засича случайно – включително спира една от жените единствено за да я пита колко е часът.

Интересното е, че през годините Сътклиф на няколко пъти е разпитван от полицията по други поводи, но винаги е отбелязван от служителите на реда като напълно безобиден. Арестуван е едва в края на 70-те, и то случайно - заради откраднати номера на кола. Разпитван е в продължение на часове, тъй като полицията го заподозира, че е част от някаква престъпна схема. Службите на реда обаче нямат никаква представа кого точно са арестували. И е напълно възможно Питър да се измъкне единствено с лека присъда или с глоба, но той самият разкрива истината.

Съвсем спокойно признава, че е Йоркширския изкормвач, и разказва с подробности за всичките си убийства и нападения. Полицаите са шокирани. Първоначално смятат, че е някакъв луд, жаден за внимание, но Питър разкрива подробности за жертвите, които не са били известни в публичното пространство. Учудващо е, че сам се издава, но според психиатри това е отличителна черта на някои серийни убийци. Те копнеят да бъдат разпознати като толкова известния престъпник, защото убиват не само заради самото убийство, а заради славата.

Огромният шок е за съпругата на Питър. Всъщност се твърди, че той иска от полицаите само едно нещо в замяна на самопризнанията си – да му разрешат сам да каже истината на жена си. Тя е докарана в ареста и убиецът й разкрива всичко. Според някои това все пак е жест на човечното му отношение – израз на желанието да я предпази и тя да не научава от пресата.

Според други обаче е проява на лудостта му. Те твърдят, че за него да й разкрие колко двойствен живот е живял, без тя да разбере, е начин да я накаже, да я нарани, да й покаже колко е глупава и ненаблюдателна. Разследващите дори се усъмняват да не би Питър да иска да я подучи да скрие улики, които най-вероятно се намират в дома им, и даже се усъмняват в нейното съучастие в убийствата.

Разпитват я часове наред, за да разберат дали не го е прикривала през годините. Но съпругата му не само че не е подозирала, но и изпада в истерия. Тя не може да осъзнае, че примерният й и кротък мъж е жесток убиец. Не е в състояние да приеме, че никога не се е усъмнила в него.

Сътклиф е осъден през 1981 г. на доживотен затвор, но неведнъж подава молба да бъде помилван, твърдейки, че не представлява опасност за обществото. Дори създава цяло движение за освобождаването си. Вече трийсет години Питър води непрекъсната борба да бъде пуснат от затвора и привлича все повече и повече медиен интерес. Сътклиф успява да спечели на своя страна дори представители на властта и многократно подава молби за помилване, твърдейки, че се е променил. Той има множество фенове и до днес получава в затвора десетки писма на седмица.

Последната му молба за помилване е от 2010 г., но е отхвърлена от Върховния съд на Великобритания. Питър се оправдава, че Бог му е възложил мисията да убива проститутки. Преди няколко години той е преместен в психиатрична болница в Бъркшър. През октомври 2015 г. изненадващо е изведен до близка очна клиника, за да се подложи на операция, тъй като зрението му е изключително влошено. Появата му в болницата, разбира се, със сериозна охрана, предизвиква силни протести от местните жители и е широко отразена от британските медии. Таблоидът “Нюз ъв дъ уърлд” дори посвещава цяла поредица, в която публикува писмата му, които пише до свои “приятелки”. Колкото и да е странно, много жени пишат на убиеца и някои от тях признават, че са привлечени от него и го обичат. Той отговаря на повечето и си позволява да се обръща към тях с провокативни думи и сексуални намеци.

В други писма обаче се разкрива като нежна душа и споделя за любовта си към изкуството, за желанието да рисува или за увлечението си към поезията. Разкрива, че самият той обича да реди рими и дори негови текстове са публикувани във вестник. В трети писма просто коментира политиката, телевизионните звезди, сериалите и всякакви обикновени теми, които го вълнуват в затвора. Но думите му не са в състояние да заблудят никого. И до днес Сътклиф все още е злокобна легенда.