Новото детство - непозната територия за родители и учители

НАРГИЛЕТАТА са на мода сред младежите не само в България, но и в цяла Европа. На пръв поглед изглежда безобиден тренд – не са истински цигари, не е алкохол, нито наркотици, за които знаем, че вредят на здравето и могат да застрашат живота на децата ни.

Оказва се, че наргилетата са в пъти по-опасни от цигарите без филтър и представляват буквално наклонена писта, по която се лети към зависимост от тютюна, а и от други упойващи вещества.

Според данни на СЗО пушенето на наргиле не е безобидна алтернатива на пушенето на цигари, дори напротив. Чрез дима от водната лула организмът поема никотин колкото от 100 цигари без филтър!

Тъй като пушекът дразни гърлото, пушещите наргиле го вдъхват и по-дълбоко, което удвоява вредата.

А тъй като никотинът е отговорен за пристрастяването към тютюнопушенето, то вдишването му чрез наргиле е гаранция за скоростно създаване на трудно преодолима зависимост. Нищо, че тютюнът в наргилето е

опакован в

приятни и

здравословни уж

миризми

като ябълка, мента или мащерка.

За вредите от наргилето обаче родителите, а дори и здравните власти в европейските държави изостриха вниманието си едва напоследък, установявайки, че пушенето на тютюн по този начин се е превърнало в абсолютен хит.

Според едно проучване от пролетта, направено от германската здравна каса, една трета от младежите между 13 и 17 г. редовно въртят мундщука в компания.

Как се стига дотук, че родители и общество наблюдават опасните моди сред децата, осъзнавайки твърде късно

какъв е рискът

от тях?

Знаем ли как прекарват времето си децата и младежите и дали всичко, което те правят, е безопасно? Поколението родители днес е изправено пред съвсем различни предизвикателства, отколкото родителите преди тях. Разликите в света на децата ни и нашето детство са толкова много, а приликите - толкова несъществени, че днешните родители нямат пример, от който да копират поведение и възпитателни техники.

Днешното детство преминава вкъщи пред компютрите. Никога преди децата не са били толкова самотни и толкова свързани с външния свят едновременно. Малките днес са заливани от информация от цял свят, имат достъп до новините от другия край на планетата за секунди, поддържат приятелства през три държави, могат в реално време да говорят с баби и дядовци на другия край на страната или на континента.

Преди, за да кажем на родителите си, че сме пристигнали при баба или на морето, трябваше да напишем писмо, което пътуваше три дни. Или да се наредим на опашка пред телефонната централа в първия свободен следобед. Сега нашите деца просто пращат есемес.

Така се стига и до друг феномен – ние сме първите родители, които хем знаят какво става с децата им всяка минута, хем пристъпваме в един напълно непознат за досегашната педагогика свят.

Днешните деца умеят да боравят с таблет и смартфон буквално още преди да проходят. Това, разбира се, носи някои големи удобства – децата се занимават с нещо и не ни безпокоят, можем да ги оставим на “гледачката” интернет или телевизия за час-два, докато напазаруваме, даже да ги вземем с нас на ресторант, без да се притесняваме, че ще ни безпокоят, стига да им набутаме таблета с някоя игра или филмче.

Какви са щетите от това медийно претоварване, стана ясно едва през последните години, когато те вече бяха нанесени. Според изследванията децата в модерните държави страдат от проблеми с правописа – 25%, трудности с възприемането – 30%, дефицити в развитието на речта – 34%, психосоматични заболявания или проблеми с концентрацията – 38%, които най-често са свързани с прекомерната употреба на таблети, компютри и смартфони.

На малките се предлага твърде малко свобода за собствено изследване и изучаване на околния свят, но тя се заменя с пълната свобода да го изучават чрез вторични източници - медиите.

Твърде малко движение, твърде много пасивност в начина на изучаване на околния свят, твърде малко креативност, твърде много дразнители за очите, ушите, всички възприятия.

Тази

липса на баланс

във възпитанието

и развитието

е причина за проблеми със съня и храненето при деца под 6 и за проблеми с концентрацията при деца над 6 г. Цената на индустриализацията и урбанизацията се оказа твърде висока и се плаща и от бебетата наравно с възрастните, предупреждават лекари. Малките плащат за развитието на технологиите със здравето си, пише и педагогът Клаус Хурелман още през 1990 г.

Информационното общество влияе не само върху възпитанието и здравето на малките, но и върху семейната среда, в която растат.

Средно европейските деца между 4 и 14 г. прекарват по 4 часа пред телевизора или компютъра дневно!

Като се прибавят и поне 6, а дори и 8 часа в училище или детската градина, то не остава никакво време за социални контакти или дори за разговори в тесен семеен кръг.

А в тези разговори децата опознават реалния свят най-добре и най-сигурно. Днешните родители прекарват максимум 3,35 часа с децата си на ден, като поне един час от тях е пред телевизора. За разговор се отделят едва средно по 19 минути на ден. Не е учудващо, че децата с езикови дефицити от 4% през 1982-а са се увеличили до 34% през 2017 г.

Днешните деца, от една страна,

знаят повече за

света от нас на

тяхната възраст,

от друга обаче, прекарвайки по-голямата част от времето си сами в стаята си с нереални контакти в чата и потъвайки във виртуална реалност, те са с много по-ниска социална компетентност, способност да участват и работят в тим, да поемат отговорности.

Те са технически гениални, сравнени с нас, но в социално отношение изостават.

Не е чудно, че в напредналите общества и в по-богатите държави психотерапията за деца е една от най-търсените специалности.

На тези предизвикателства родителите не могат да отговорят сами, тъй като те самите нямат пример за следване – предишните поколения не са били поставяни в такава среда. Дори самите родители често са безпомощни пред новото информационно развитие – не знаят къде да открият интересуващата ги информация и как да преценят дали е истинска, или фалшива. Как тогава те биха могли да помогнат на децата си?

 

Колкото и немодерно да звучи, тук на ход е училището. Родителите и старите поколения трябва да оставят съвремената педагогика да проведе реформите, които са нужни, за да продължи то да изпълнява своята роля: а именно да образова хората, така

че те
да могат да
водят нормален
живот
и да са равностойни участници в пазара на труда – компетентни, достатъчно гъвкави и способни да учат нови неща цял живот.
Днес не е толкова важно да знаеш колко висок е Еверест, например, а къде да намериш правилната информация за това.
Образованият не блести с наизустени факти, а със способността да ги разбира. Знанията вече не с авъпрос на количествено, а на качествено натрупване – трябва д азнаеш кое е важно и кое може и трябва да бъде пропуснато.
Как да потърся информацията, как да подбера истинската, как да я организирам, как да я разтълкувам, как да я използвам за намиране на отговори и решения на проблеми?
Това са въпросите, на които един съвременен човек трябва да може да отговори, и това може да се случи само с подходящото образование.

А това, което остава за родителите и не е работа на училището – възпитанието, също има нужда от реформа.
Възпитанието като образованието днес също е до голяма степен учене на въздържание – да се въздържиш от прекомерна консумация на храни, модни марки, забавления означава да си научен да живееш здравословно и да инвестираш в трайни ценности като образованието.

Днешните деца имат нужда от родители, които да им помогнат да се научат да виждат, чуват, вкусват, мислят, да се движат, да съчувстват, да издържат на провали и да работят в екип – и всичко това извън интернет и с помощта на семейството.
Ако образованието и възпитанието осъзнаят тези нови нужди, то съвременното детство от риск ще се превърне в шанс за израстването на едни по-щастливи, по-здрави и по-благосъстоятелни хора в бъдеще.

 Коментарът е от "24 часа"