През 1904 г. цар Фердинанд започва строежа на летния дворец в Бистрица. Един ден в началото на септември той казва на синовете си – Борис на 16 г. и Кирил на 14 г., че ще ги води да огледат строежа и да си направят разходка в планината. Тръгват само тримата с автомобил, каран от Фердинанд. Пристигат по обяд, но не заварват работници и тогава Фердинанд повежда синовете си на разходка в планината.

Той вече е идвал веднъж по тези места и тогава горският Иванчев го е завел до лесничейството, което е на час и половина път по-нагоре в планината. Фердинанд мисли, че помни маршрута, и тримата тръгват. Вече са изгладнели, а не са взели никаква храна. Фердинанд казва на синовете си да потърпят, а в лесничейството ще ги нахранят. Времето е облачно, но това не смущава тримата екскурзианти.

След като са вървели около час, облачността се засилва, притъмнява и започва да вали дъжд. На няколко пъти пътеката се разклонява, но Фердинанд мисли, че вървят в правилната посока След около още час път те не са стигнали до лесничейството, а пътеката, по която се движат, почти изчезва и те започват да вървят наслуки през гората. Тогава Кирил се осмелява да каже: "Монсеньор (така са се обръщали синовете на Фердинанд към него), май сме се изгубили." Фердинанд го смъмря и обявява, че вървят в правилна посока.

За техен късмет срещат двама дървари, които са натоварили 6 мулета с насечена вършина. Те са много изнанадани от срещата с такива изискани господа, но не ги разпознават като княжески особи. На въпроса на Фердинанд къде е лесничейството отговарят, че е доста далече. Фердинанд пита дали може да ги заведат до него, но те казват, че не им е по път, а трябва да се прибират. "Вие тези съчки продавате ли ги?", пита Борис. "Ако се намери някой да ги купи, продаваме ги", отговаря един от дърварите. “И колко пари ще вземете за тях?” “Един наръч върви по 7-8 лв.” Борис прави сметка, че на всяко муле има по два наръча или общо 12, които струват не повече от 100 лв.

Казва на дърварите, че купува целия

им товар,

да го разтоварят, а те да се качат на мулетата и с тях да стигнат до лесничейството. “Ако искате, после се върнете и си вземете вършините.” Дърварите се съгласяват, така стигат в лесничейството вече по стъмване – изморени, измръзнали и прегладнели. Там ги посреща Иванчев и им осигурява подслон и храна. Запалва камината и суши дрехите им. Преспиват в лесничейството, а на сутринта Иванчев им поднася закуска и след това ги съпровожда до строежа на двореца. Обезпокоени от отсъствието на княза и синовете му, там ги очакват петима адютанти и 12 гвардейци, които се подготвят да ги търсят. Вместо да им благодари, Фердинанд ги нахоква, защото са проявили самоинициатива, и казва:

“В тази държава само аз определям кой какво

трябва да прави.” А после пита: “Има ли някой фотоапарат?”

Оказва се, че един от адютантите има. Започват да снимат княза заедно със синовете му на фона на гората, а после Фердинанд нарежда: “Утре тези снимки да стигнат до вестниците със следния текст:“Негово княжеско височество и синовете му при излет в Рила попаднаха на двама заблудени туристи и им помогнаха да се доберат до лесничейството, където им беше даден подслон и храна.”

Това е дребен епизод от живота на Фердинанд, но той действа по подобен начин и когато търпи поражения в дипломацията и на бойното поле, но ги изкарва като свои победи.

Въпреки това царят

е един добър син.

Майка му – принцеса Клементина, идва в България през 1889 г. Тогава тя е на 64 г. и е в добро здравословно състояние, само дето е почти глуха. Настанява се безцеремонно в двореца и иска да й се осигури положение на властваща персона. За нея обзавеждат тристаен апартамент, дават й две придворни дами и четири лични прислужнички. По всяко време може да си поръча файтон, който да я вози из града и околностите. Любимите й места за излети са Владая и Бояна. Тръгва за тях с четири големи кошници, пълни със сирена, кашкавали, колбаси, плодове и напитки, като предпочитанията й са към бирата. Понеже не може да ги изконсумира, продава останалото на кръчмари на ниски цени, но по този начин от всеки излет си докарва по 50-60 лв.(За сравнение тогава средната дневна надница е 15 лв.). Въпреки това тя иска от Фердинанд да й осигурява по 40 лв. на ден за лични разходи.

Баба Клементина, както я наричат столичани, често

посещава бирхалето на ресторант “България”,

който е в непосредствена близост до двореца и е най-реномираното заведение в София. Рядко си плаща сметката, а в повечето случаи казва да я изпратят в княжеското интендантство.

Но това са общо взето дребни пари. По няколко пъти в годината Клементина ходи по европейски курорти (любимите й са Карло Вари и Ница) и гостува на свои роднини в различни страни. Всички разходи са за сметка на княжеската листа. Интендантът Сава Главинчев е разтревожен от големите харчове и споделя това с Фердинанд. Князът обаче му нарежда да плаща безотказно.

Разходите на баба Клементина обаче стават все по-големи При завръщането си от Виена тя донася сметка за закупени 16 шапки, 4 чифта ръкавици и три рокли на обща стойност 100 крони. Освен това не си е платила престоя в хотел “Белведере”, въпреки че Фердинанд й е дал 12 хиляди крони за воаяжа.

Впоследствие узнава, че за да се покаже, че е майка на българския владетел, Клементина е дала прием за 30 нейни сродници с аристократични титли, за който е похарчила 11 500 крони. На приема присъства и ерцхерцог Франц Фердинанд, който е провъзгласен за престолонаследник на Австро-Унгария (убийството му в Сараево става повод за започването на Първата световна война). Клементина му подарява парадни копчета за ръкавели, на които са инкрустирани диаманти и струват 16 хиляди крони. Франц Фердинанд не е подготвен за такъв жест, затова още на следващия ден по специален куриер изпраща на Клементина златна гривна с 18-каратов рубин. Майка Клементина казва на сина си, че

с подобни свои действия му помага да заздравява връзките си с влиятелни лица от европейските дворове. Още тогава му казва, че на Балканите ще се водят войни и България трябва да си осигури благосклонното отношение към нея от страна на Великите сили. Какво значение имат дребните суми, похарчени за тази цел! Издръжката и харчовете на принцеса Клементина струват на държавата общо 4,7 млн. лв. Все пак, за да се отблагодари на сина си за грижите към нея, тя му организира прочутата “жива картина”, за която дълго се говори не само в България, но и в много страни в Европа.