Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Обожаван, но и мразен, възвеличаван като писател, но и остро критикуван дори от феновете си, Джордж Р. Р. Мартин е ексцентричен творец. Неговата поредица "Песен за огън и лед" вдъхнови един от най-гледаните сериали "Игра на тронове" и бе обявена от сп. "Тайм" за част от "100-те най-влиятелни книги на всички времена". Самият автор още през 2011 г. влезе в списъка на най-влиятелните личности.

Наричат го "масовия убиец в литературата", защото е сложил край на живота на повече герои отколкото който и да е друг писател. Дори в САЩ бе издадена шегаджийска картичка за Свети Валентин с надпис: "Обичам те толкова много, колкото Джордж Р. Р. Мартин обича да убива персонажите си." Всъщност писателят твърди, че той не е краен, просто следва развитието на историята. Признава, че понякога и на него му е мъчно, когато трябва да се раздели с някой герой, но не си позволява личните му чувства да пречат на сюжета, защото така ще го манипулира. Мартин е известен с фразата си: "Който не убива главните си герои, е измамник."

В свое ексклузивно интервю за българското онлайн списание за научна фантастика scifi.bg през 2011 г. авторът разкрива: "Аз не съм брутален към героите си, те сами са брутални помежду си! Аз просто разказвам историята. Струва ми се, че много хора романтизират Средновековието и си го представят като забавно и весело време, в което бляскавите принцове обикалят с белите си коне и пращат въздушни целувки на девойките. Но в действителност това е много далеч от истината. Аз искам, когато разказвам историята си, да бъда максимално искрен и откровен, не искам да спестявам нищо на читателя. За съжаление такива неща наистина са били обичайни за онези времена и нямаше как да ги оставя извън романите си."

Всъщност Мартин винаги се е водил единствено от собствените си убеждения и при развитието на действието в книгите си, и при самото им писане. Той не се поддава на каквито и да било манипулации от фенове и издатели. Факт е, че заради огромния интерес към "Игра на тронове" почитателите с нетърпение очакват писателят да довърши поредната книга от поредицата "Песен за огън и лед". Фенове вече се шегуват, че никога няма да доживеят излизането на "Ветровете на зимата". Авторът непрекъснато променя плановете си и изтегля във времето довършването на книгата. Въпреки че издателите му го притискат и той много добре знае какви огромни печалби ще генерира, Мартин не бърза, а твори със свой собствен ритъм. Той все пак обеща, че в края на 2018 г. или началото на 2019 г. ще излезе предпоследната част от поредицата "Песен за огън и лед", както и първият том на романа Fire and blood, в който ще се разказва цялата история на рода Таргариен. Авторът обаче не уточни кой от двата романа ще завърши първо, тъй като той работи по множество проекти едновременно.

Феновете, разбира се, очакват най-вече "Ветровете на зимата". Всъщност по първоначални планове цялата поредица"Песен за огън и лед" отдавна е трябвало да бъде завършена. Колко е закъснял авторът ли? С почти двайсет години. Когато започва да пише поредицата, Джордж Р. Р. Мартин я замисля като трилогия и обявява, че ще е готова още през 1998 г. В процеса на писане обаче преценява, че ще са му необходими поне седем романа, за да даде пространство на въображението си. И днес, почти 20 години по-късно, той все още дописва. Почитателите се притесняват, че всеки път разстоянието във времето между два поредни романа става все по-голямо, и вече дори правят залагания дали изобщо ще дочакат края на епоса. Авторът се оправдава с това, че романите му са прекалено обемни и трудни за писане и му е необходима много повече работа, отколкото на стандартен писател, създаващ криминални или любовни истории например. Феновете се надяваха поне успехът на сериала да накара Мартин да работи по-бързо, но Джордж е категоричен, че не е в състояние да го направи. Той обяснява, че се оставя напълно на процеса на работа и всъщност вдъхновението и талантът ръководят него, а не той тях.

Първата книга излиза през 1996 г., втората - три години по-късно, между третата и четвъртата почитателите чакат цели пет години и още шест за шестата част, която се появява през 2011 г. Оттогава Мартин само обещава кога ще се появи шеста част, но все не изпълнява плановете си. Освен това авторът се нагърбва с по няколко проекта едновременно - както литературни, така и телевизионни. В момента той работи едновременно по пет нови телевизионни продукции за НВО. Преди време Мартин прави планове да напише книгите, преди сериалът "Игра на тронове" да завърши, но в един момент сам съобщи в блога си, че няма физическата възможност да го осъществи: "Би ми се искало да се клонирам, за да успея с всички проекти", пошегува се писателят. Той наистина работи неуморно, просто носи не две, а десетина дини под една мишница.

Още през 2015 г. разкрива на пресконференция, че се е примирил с факта, че действието в сериала се развива по-бързо, отколкото в книгите му: "Сериалът напредва като влак стрела. За известен период страдах от това, че сценаристите ще ме изпреварят, но в един момент просто се примирих. Дори и действието в сериала да се отдалечава от това в книгите, нищо няма да се промени. В крайна сметка аз ще трябва да седна и да довърша тази поредица. Няма как да не разкажа моята версия на историята. Дори и филмът да разкаже друга. Кой би могъл да знае како ще се случи накрая? Дори аз все още не знам. Освен това феновете не бива да се притесняват, че действието в сериала се развива с друго темпо. Има 8 милиона варианта за развитието на сюжета и няма как сценаристите да попречат на написването на шестата част."

Мартин все пак разкрива за "Ветровете на зимата": "Зимата е време на студ, лед, тъмнина и смърт. Читателите не бива да очакват щастлив финал. Но все пак често в литературата нещата се влошават, преди да се подобрят, така че има време действието да се развие в последната част от поредицата." Всъщност прословутото темпо на писане на Мартин е шега не само сред почитателите му, но и сред други автори. Но дори самият той понякога си позволява да се шегува с него. На специална среща с почитатели в Ню Мексико през 2016 г. Мартин участва в култов разговор със Стивън Кинг. Тогава той сподели: "Познавам Кинг още от 80-те. Винаги съм се възхищавал на начина му на работа. Човече, искам да те питам как по дяволите успяваш да пишеш книги толкова бързо? Скоро имах креативен период и за шест месеца успях да напиша три глави.А ти за същото време си написал колко - три книги, нали? Нямаш ли периоди на ступор - дни, в които не можеш да напишеш нито ред, а ако успееш, ти се струва ужасно глупав. Дни, в които се чудиш дали изобщо имаш някакъв талант и дали нямаше да е по-добре да беше станал водопроводчик." Кинг обяснява, че пише всеки ден поне по шест страници, но се обръща към Мартин с думите: "Мъчно ми е как феновете ти те притискат, как непрекъснато настояват да завършиш поредната книга и едва ли не ти викат:"Искаме следващите тронове веднага!" Сякаш това не са книги за писане, а бебета, готови за раждане. Не ти завиждам, сигурно е много гадно. За мен креативността е мистерия. Тя не може да бъде насилвана или ръководена по план."

В своето интервю за българското онлайн списание за научна фантастика scifi.bg Джордж Р. Р. Мартин разкрива как е станал писател и какво го е вдъхновило за култовата му поредица: "Да стана писател, не е било нещо, което да съм планирал и да съм направил нарочно. Просто винаги съм го имал у себе си, то е нещо, което идва отвътре. Още като бях малък, обичах да си измислям различни истории и да ги разказвам на другите деца. Понякога дори ги пишех и организирах групово четене или ги рисувах като комикси и ги продавах. А на въпроса как се роди поредицата всъщност няма лесен отговор. Беше дълъг процес, въртяха ми се различни идеи в главата много преди да започна "Игра на тронове". Но първият ми ярък образ е на това как си представих сцена, в която Крал води сина си да гледа обезглавяване. Седнах и я описах, а след това описах и други свои идеи. Получи се една глава, после втора, трета и така постепенно всичко това оформи "Песен за огън и лед". Не съм седнал отначало да планирам цялата история и да кажа "Сега ще пиша това". Просто е нещо, което ми дойде отвътре."