Седнал съм срещу морето точно там, където преди седяхме с Даскала. В красив, тих комплекс, където го водех последните години и той, в изблик на благодарност, казваше „Курти, к'во ме направи ти, аз съм тук като великия Гетсби, бе!" Обръщах му внимание, че въпреки белите му панталони и сако, обувките ги е сложил на бос крак, значи не е баш Гетсби, а той отвръщаше ,„Е да, ама и Консулът ги обува на босо, кой е Консулът, бе курти?" Отговарях високо и ясно, че е Джефри Фърмин, Даскала кимаше с усмивка- а така, барем една книга явно си прочел - и отпиваше от питието си. Публикувам отново един текст за него, да се знае, че го помним и тачим.
Той знае наизуст цялата първа песен на „Илиада", но ти дава телефона, защото не може да се оправи с менюто. По- лесно му е да влезе с картата в банката и да чака пред гишето, отколкото да я вкара в банкомата отпред. Той ще нарече някого добродетелен, когато всички други ще кажат просто, че е добър човек. И когато просяк ви спре на улицата, той дава милостиня, а останалите - само пари. Защото той знае, също като Марк Твен, че разликата между правилната и почти правилната дума е като между светкавица и светулка. Той е поет и вижда света не такъв, какъвто е, а какъвто трябва да бъде. Пие евтина водка, в евтини кръчми, с евтини жени, които до него се превръщат винаги в Дулцинея, макар че не обича Сервантес. Той знае дори името на пивницата, където Елин Пелин се е виждал с царя, но не е чувал за двете златки. И понякога, докато го слушам, ме е страх да мигна, защото може да изчезне. И понеже малко съм се научил от него да виждам, аз мога да си го представя наистина - как непрестанно обикаля между хиляди станове и тъче основата на света, какъвто трябва да бъде. Свят, където между светулка и светкавица има разлика. Задъхан от нежност, той неуморно назовава света, за да го сътвори, също както в Евангелието, също както в Макондо. А през деня е просто пияница, малко вулгарен и театралничи, затова ме е страх да мигна, защото мога ли да понеса ужаса, който ще настъпи, когато си отиде?