Всички стадиони да станат детски!

Прочетох, че за предстоящите мачове на националния отбор по футбол на стадион “Васил Левски” ще бъде изграден фамилен сектор. В него срещу малко по-скъп билет ще можеш да заведеш детето си. Преди, на полувремето и след края на двубоите ще се инициират различни събития, специално измислени за хлапетата.

Идеално! Така няма да се притесняваш, когато водиш на стадиона 3 или 5-годишния си наследник, а дори ще го дариш с допълнителна емоция. Харесва ми, че някой се е сетил да направи подобно нещо. И въобще, че с подобни инициативи поне малко се приближаваме към “по-белите” от нас страни.

Позволявам си да кажа, дано не прозвучи като хвалба,

бил съм на доста

стадиони по света. И в който и град да съм отсядал едно от първите неща, които съм имал любопитство да видя, е стадионът на местния отбор. Винаги съм приемал стадиона за нещо не по-маловажно за един град от музеите, галериите, булевардите, архитектурните ценности. И винаги съм го усещал като неотменна и много важна част от физиономията на дадено място.

Не по-малко е било и любопитството ми какво се случва вътре. Във фоайетата, в коридорите, във всички други пространства на стадиона - как тече животът там? Защото той не е само терен и сектори за публика. В него,

в недрата му,

могат да се случват още много работи извън футбола. Или около футбола. И ето, за да не досаждам, ще дам два примера, които поне мен са ме впечатлили.

Бил съм на стадион, в който има галерия за съвременно изкуство. И видях, че много футболни фенове преди двубоя на любимия си отбор бяха в галерията и с любопитство разглеждаха картините от поредната изложба. В началото бях в лек шок, но после, като се замислих, защо пък не? Дори е прекрасно. И разбрах, че

галерията се издържа добре

Бил съм на стадион, на който видях нещо като футболна детска градина за съвсем малки деца - направо бебета. Ако си фен и няма кой да гледа хлапето, го вземаш на стадиона, оставяш го за два часа в една приказна стая под грижите на квалифициран персонал и после си го прибираш.

Давам тези два различни примера, защото според мен са любопитни. Но ги давам и заради нещо друго. За да подчертая, че един стадион е цялостен организъм, че той не е единствено само зелен килим и седалки. И вътре в него, и около него могат да се случват толкова много неща.

Връщам се на фамилния сектор на “Васил Левски”. Какво пречи не само там, а и на всички стадиони в страната да има фамилен сектор? Не мисля, че е сложно за изпълнение. А от реализирането на идеята според мен следват само хубави неща. Родители, които се страхуват да водят децата си по стадионите, вече ще могат да го направят. Децата, които искат да гледат любимия си отбор на живо, а родителите не им дават, вече ще могат. Предполагам, че това ще докара и малко повече публика на мачовете от първенството. Стадионът ще стане по-цветен,

красив и омаен, защото какво по-хубаво да виждаш цели семейства в него! А не както е сега по българските стадиони - тъга и пак тъга.

И когато едно такова нещо като фамилния сектор се превърне в реалност, повече от сигурен съм, че ще стимулира случването на още много други неща. Подобни на тези, за които споменах по-горе. Така че нека футболният съюз да разшири тази идея. В началото да е поне за стадионите на отборите от елитната група, после и в останалите. Хубаво е! И носи в себе си надежда.