Мистичен, обожаван, но и неразбран, Антонио Гауди е определян от някои като отдаден католик, положил основите на най-нестандартния християнски храм.Други обаче откриват множество езически символи в творбите му и като причина за това изтъкват, че архитектът е бил член на тайно общество - най-вероятно масон. Каталунски писател дори твърди, че Гауди твори в толкова екстравагантен стил под въздействието на опиати.

Ватиканът започна процедура да канонизира Антонио Гауди. Още през 2010 г. папа Бенедикт XVI на специална литургия освети незавършената катедрала "Саграда фамилия". Някои вярват, че гениалният скулптор и архитект напълно заслужава да бъде обявен за светец, но други оспорват това, твърдейки, че Гауди е използвал повече езически, отколкото християнски символи както в прочутата катедрала, така и във всичките си нестандартни творения. Във филма "Разкриването на тайните на Гауди" е изложена теорията, че Антонио е бил масон и се е опитвал чрез творчеството си да съхранява тайните на своите убеждения. Авторите обясняват, че като млад той е последовател на френския философ социалист Шарл Фурие, както и на британския изкуствовед и мислител Джон Ръскин, автор на различни трудове, разглеждащи принципите на "идеалното общество".

Блогърът пътешественик Уилям Кастийо цитира изследователя Жозеф Мария Карандел, който разисква теорията дали Гауди не е бил член на тайно общество. В книгата си "Парк Гюел: утопията на Гауди" той изследва скрити масонски символи в парка. Кастийо се позовава и на трудовете на писателя Едуардо Крус, който твърди, че Гауди е бил член на Розенкройцерския орден. Едно от доказателствата за това е използването на символа на розата - знака на розенкройцерите. Наистина множество рози красят фасадата "Рождество" в "Саграда фамилия". Интересен символ в катедралата е магическият квадрат на фасадата "Страстите Христови". Смята се, че скритото число в него е 33. Според едни то олицетворява годините на Христос, когато възкръсва, според други е масонски символ - 33 е най-високата степен в масонството. Всъщност 33 са и стъпалата на входа на парка "Гюел".

Теорията, че Гауди съвсем не е примерен католик, е потвърдена и в книгата "Гауди. Магичната биография" от каталунският писател Жоан Ларч. Той е категоричен, че архитектът е виден представител на секретно общество и често участва в тайни сбирки, на които се изпълняват различни ритуали, някои от които включващи прием на халюциногенни гъби. Жоан Ларч обича да скандализира в книгите си и категорично твърди, че Гауди създава нестандартните си творения именно под въздействието на опиати. Според автора това е и обяснението за вечно криволичещите линии в творбите на Антонио. Архитектът ненавиждал правите линии и ъглите на 90 градуса. Те липсват както във величествената катедрала, така и в парка "Гюел" и прекрасните къщи, сътворени от Гауди. Той обожава всякакви природни елементи и те изобилстват в произведенията му - миди, раковини, водни лилии. Както и всякакви животни - от реално съществуващи до мистични същества като змейове и дракони. Жоан Ларч изтъква и че за да пресъздаде фигурите на животни и хора по фасадата на "Саграда фамилия", Гауди прави отливки на реални фигури. Той упоява животни с хлороформ, за да направи съвършени отливки, и копнее да осъществява същите опити и с хора. Според автора Антонио наистина експериментира, но един от опитите му замалко да завърши фатално, така че скулпторът избира по-малко опасния, но скандален за времето си метод да прави отливки от мъртъвци.

Мнозина обаче не приемат крайните теории за Гауди и вярват, че той е бил отдаден католик, посветен единствено на вярата си. Някои дори го наричат "архитекта на Бог". Професорът по история на изкуството Даниел Жиралд-Миракъл подчертава: "Много от посетителите на "Саграда фамилия" дори не разбират до какво съвършенство се докосват. Защото тази катедрала не е просто архитектурно чудо, но и пътешествие в духовното. В нея по-сензитивните ще усетят присъствието на самия Гауди, но и на една по-висша сила, един по-свят дух." Биографи описват последните години на Антонио, когато той живее в "Саграда фамилия" и посвещава всеки свой ден на работа и молитви. Той дори почти не се храни, пости в стремежа си да достигне висше просветление, не се разсейва с нищо.

Днес, 91 години след смъртта на Гауди, неговото съвършено творение все още не е завършено. Строежът на "Саграда фамилия" продължава благодарение най-вече на дарения, но датата на завършването все се отлага във времето. До миналата година се говореше, че най-вероятно катедралата ще е готова до 2026 г., но сега се планира едва за 2030 г. Интересното е, че обявена за шедьовър днес, тя е била критикувана от мнозина. Според статия в британския в. "Телеграф" самият Пабло Пикасо казвал, че това не може да бъде истинска катедрала и че строежът й е просто пилеене на средства. Джордж Оруел пък я обявил за една от "най-грозните сгради в света", приличаща на пясъчен замък, построен от несръчно дете. Въпреки критиките днес "Саграда фамилия" е сред най-известните сгради в света и всяка година е посещавана от над три милиона туристи.