Изолирането на недоносените бебета в кувьоз в продължение на седмици, дори на месеци е травмиращо за тях, алармират от фондация "Нашите недоносени деца" и поясняват, че модерните практики в света за отглеждане на бебета, родени преди термин, включват т.нар. "семейно ориентирана грижа", част от която е контактът "кожа до кожа" или "кенгуру грижа".

Според Световната здравна организация кенгуру грижата е "грижа за недоносеното дете, осъществявана чрез носене "кожа до кожа" с майката" (или бащата). Тя изисква "ранен, непрекъснат и продължителен контакт кожа до кожа между бебето и майката". "В идеалния случай това означава, че бебето се отглежда и медицинската грижа за него се осъществява повече върху гърдите на родителя, отколкото в кувьоза, но дори периоди на контакт "кожа до кожа" от около час и половина дневно имат доказано положителен ефект върху здравето и развитието не недоносеното", пояснява д-р Бояна Петкова от фондация "Нашите недоносени деца". В много страни в света грижата за недоносените включва не само медицинските манипулации и медикаментозното лечение, но и близостта с майката и семейството, включването им от първия възможен момент в отглеждането му. Така то на практика е в нормална среда и това неизменно оказва огромно позитивно влияние върху развитието му. Освен това този тип грижа предполага недоносените да бъдат хранени с майчина кърма и кърмени и по този начин се подпомага развитието на имунната система, мозъка, храносмилателната система. Доказано е, че кърмените недоносени са изложени на по-малък риск от животозастрашаващи усложнения. За съжаление в България в много малко болници се практикува адекватна "кенгуру грижа", а данните показват, че някои недоносени прекарват до шест месеца под интензивни медицински грижи. Дългата раздяла оказва негативно влияние както върху бебето, така и върху родителите.

Д-р Петкова подчертава: "Практиките за неонатологична грижа в нашата държава драстично изостават спрямо вече установените в Централна Европа и други места по света, които целят не само физическото оцеляване на недоносените бебета, но и тяхното оптимално развитие и минимизиране на дълготрайните последствия от преждевременното раждане. Високотехнологичната медицина е неизбежна и крайно необходима, но недостатъчна за най-добрия възможен изход от лечението, а в някои случаи съвременните болнични практики възпрепятстват децата да разгърнат пълния си потенциал, въпреки че спасяват живота им. В зависимост от момента на настъпване на раждането и гестационната зрялост децата страдат от различни по степен и честота усложнения на състоянието си: некротизиращ ентероколит (до 6,6% от децата с тегло под 1500 грама), бронхо-пулмоналнадисплазия (23-85%), ретинопатия (50% от децата с тегло под 1200 грама), неврологични увреждания с различна степен на тежест (до 56%), ДЦП (до 20%), интра-вентрикуларни кръвоизливи (до 30%), сензорно-интегративна дисфункция, затруднения с координацията, моториката, нарушения на концентрацията и паметта, когнитивни проблеми, проблеми със социалната интеграция. Възможността на родителите да бъдат близо до своето бебе, да му осигуряват контакт кожа-до-кожа и да го хранят с майчина кърма ще спомогне за понижаване на много от гореописаните рискове."

Специалистите допълват, че първоначално кенгуру грижата е възникнала като медицинска практика в Богота, Колумбия като възможност стабилните недоносени бебета да се доотглеждат от своите майки поради липсата на достатъчен брой кувьози. Като човешка практика обаче съществува вероятно от хилядолетия, тъй като преди технологичния бум и медицинския напредък на ХХ век тя е била единственият шанс за оцеляване за недоносените бебета - да бъдат плътно в телесен контакт с майка си, като в естествен инкубатор, където са възможно най-защитени от външни въздействия и храната е винаги на разположение. От фондацията поясняват: "В съвременния свят постепенно се връщаме към контакта "кожа до кожа" като съществена част от грижата за недоносените бебета, тъй като неговите благоприятни ефекти са добре документирани в неизброими клинични проучвания, първите от които датират от края на 70-те години.

При бебето продължителният контакт "кожа до кожа" има множество ползи: благоприятства температурната регулация, стабилизира дихателната и сърдечната честота, намалява броя на вътреболничните инфекции, подобрява сукателните умения и спомага за благополучно кърмене, стимулира психомоторното развитие и развиването на привързаност към майката. При майката кенгуру грижата намалява чувството за безпомощност, намалява честотата и тежестта на свързаните с преждевременното раждане депресия и чувство за вина, спомага за развитието на родителски умения и компетенции, спомага за поддържане на лактацията и по-добра и компетентна грижа за бебетата след изписването." Специалистите обясняват, че кенгуру грижата не е подходяща единствено за най-малките и болни бебета, за тези с екстремно ниско тегло и тежки медицински проблеми, за които трансферът от кувьоза върху майката сам по себе си представлява риск за трудно стабилизираните жизнени функции.

"За всички останали бебета - независимо от тяхното тегло и гестационна възраст и въпреки нуждата от апаратна вентилация или друго подпомагане на дишането и хранене посредством назогастрална сонда - кенгуру грижата се препоръчва като равностойна и много важна част от цялостната медицинска грижа. Разбира се, прехвърлянето на много малко интубирано бебе от кувьоза върху майката изисква обучение и опитност на персонала в неонатологичното отделение, но е рутинна практика в много държави. Възможността за контакт "кожа до кожа" между майката и бебето е един от маркерите за добра неонатологична грижа", поясняват от фондацията.

Eдин от основните приоритети на фондацията е въвеждане на семейно ориентирана грижа за недоносените бебета от раждането. "За съжаление, много от болниците ни са архитектурно неадекватни на световните стандарти за добра грижа - изтъква д-р Петкова. -В отделенията няма обособени пространства, в които родителите могат да прекарат време и да контактуват с децата си. Обикновено докато те са хоспитализирани в отделението, майките им вече са изписани у дома с оскъдни възможности за достъп - официалните свиждания са с продължителност около 60-90 минути дневно. През останалото време бебетата са сами в болницата, отглеждани в неоптимални условия - там често е твърде светло и шумно, манипулациите са болезнени, рутината нарушава циклите им на сън и бодърстване, често се хранят с адаптирано мляко вместо с кърма. Нуждите им от физическа близост, от познатата миризма на майката, от познатия й глас остават неразпознати и незадоволени. От друга страна раздялата на родителите от бебето подкопава тяхната увереност, че могат успешно да изпълняват родителските си функции, а неоптимистичната прогноза и високата вероятност за дълготрайни увреждания често са причина за изоставяне на тези деца.

Ние активно работим за създаване на семейни стаи - до момента в три софийски отделения и Велико Търново. Стаята в МБАЛ "Пловдив" е в процес на изграждане. Следващите стаи са планирани за Сливен, Русе и Плевен. Сливен е сред градовете с най-висок процент преждевременни раждания - близо 17% при средно 10% за страната, поради което намираме, че семейната стая е крайно необходима. За тази цел се налага извършване на ремонт на амортизираните помещения и осигуряване на подходящо обзавеждане. Поради специфичните изисквания за медицински латекс и мебелировка цялостното изграждане на една семейна стая възлиза на 8 до 10 хиляди лева. Повечето болници нямат възможност или финансов интерес за изграждането на такива стаи.Средства за тях се събират изключително чрез кампании и благотворителни инициативи, за което разчитаме изключително много на дарителите, които осъзнават, че целият живот на най-малките герои се предопределя от първия ден."