Ако иска да живее живота си докрай, човек трябва да живее опасно.” казва Жана Моро. Дали наистина го осъществява? Преди всичко във филмите си.

Великата френска актриса почина на 89 години. Тя бе намерена в дома си в Париж от своята домашна помощница. Новината съобщи официално кметът на 8-и район на града Жан д'Отесер. Всъщност Моро се ражда и почива в Париж. Този град завинаги остава нейният дом, нейната най-важна сцена. Президентът на Франция изрази съболезнованията си с емоционални думи: “Има личности, които сами по себе си са изкуство. Жана Моро беше такава личност. Тя превъплъщаваше киното в цялата му комплексност. Най-голямата й сила бе способността й да бяга от клишетата, с които я етикетираха – фаталната жена, красавицата – за да разгърне таланта си в неочакван жанр или нетипична роля. Част от нея остава завинаги с нас, съхранена в невероятното й творчество.”

А то наистина е забележително. Моро е любимка не на един, а на мнозина големи артисти. Луи Мал я прави звезда с филмите си “Асансьор за ешафода” и “Любовниците”. Франсоа Трюфо й носи световната слава с “Жул и Жим”, Луис Бунюел я възвеличава в “Дневникът на една камериерка”, Микеланджело Антониони кара всички да се влюбят в нея в “Нощта”. Орсън Уелс дори я нарича “най-великата актриса в света”. Нейна запазена марка са емоционално нестабилните героини, предразположени към нервни кризи и крайни прояви. Те й носят две награди БАФТА, “Златна мечка” от кинофестивала в Берлин, две златни палми от Кан и три награди “Сезар”.

Тя е звезда и в театъра – част е от “Комеди Франсез”. Моро още от малка мечтае да работи нещо, с което да прави другите щастливи. Тя се ражда в семейството на ресторантьор и танцьорка и има афинитет и към кулинарията. Сърцето й обаче я отвежда към сцената. Като млада тя признава, че е доста скромна в личния си живот, но на сцената сякаш става различна жена. Интересното е, че дори когато прехвърля 80 години, Моро отново твърди, че професията й дава възможност да изживее всички силни емоции, които са й липсвали в личния живот.

Странно е, че актрисата твърди така, защото тя може да се похвали с немалко авантюри. Докато я снима, Луи Мал се влюбва в нея и съвсем не крие чувствата си. Пиер Карден се хвали, че Моро му е била и муза, и любовница. А съпругът на Ванеса Редгрейв - режисьорът Тони Ричардсън, твърди, че причината да се разведе с Ванеса е именно Жана. Моро обаче сякаш държи по-малко на партньорите си. Тя се омъжва три пъти, но и трите й брака продължават по 2-3 години. Според близки на актрисата причината е, че не търпи да е нечия съпруга и в брака се чувства като в затвор. Затова прави всичко възможно да се измъкне от него и отново да спечели свободата си.

Интересното е, че когато говори за любовта на живота си, Жана визира не мъж, а литературата – тя обича да се затрупва с четива и не крие, че често потъва в романите, за да се спаси от скуката в реалността. Всъщност се научава да чете още на 4 години и литературата се превръща в нейното бягство, нейния пристан. Но именно страстта към четенето я превръща в нещо повече от поредната красива актриса. Въпреки че Моро не завършва дори колеж, тя се доказва като една от най-интелигентните и начетени млади момичета в киното. Възхищава режисьорите не само с външност и с прочутата си дикция, но и с познанията си за писатели и герои. Литературата й помага да развие способността си за емпатия, която се оказва решаваща при превъплъщаването в сложни и емоционално нестабилни героини. Моро успява да влезе под кожата дори на най-трудния образ, защото има огромно въображение. То й е подарък именно от многото прочетени книги.

Самата тя не се осмелява да пише сериозно, но след години работа като актриса решава да се пробва и като режисьор. Всъщност първият човек, с когото споделя това свое желание, е Орсън Уелс. Той е обсебен от нея като актриса, но скептично приема желанието й да разшири обсега на артистичните си изяви. Въпреки всичко тя режисира три ленти, най-успешната от които е “Светлина” от 1976 г. Моро става толкова популярна по цял свят, че в САЩ дори я наричат “Жана Френска”. В родната й страна я почитат като истинска филмова икона. Връчват й дори двете най-големи отличия – “Сезар” за цялостно творчество и почетна „Златна палма“ за изключителен принос към френското кино. Моро е и единствената жена, която два пъти е била председател на журито на кинофестивала в Кан.