Следната история от дядо игумен, вероятно я има някъде в житията на светите отци:

Няколко монаси чули, че в Палестина, в тамошен манастир, живеел много свят старец. Строг пост пазел целогодишно, непрестанно се молел, всички правила на църквата спазвал неотклонно, такива неща. И решили да отидат при него, да се поучат. Пристигнали те, а старецът ги посрещнал радостно, нагостил ги веднага богато, цял ден си говорел с тях, с две думи - не им изглеждал чак толкова строг аскет и вярващ, не очаквали така да го видят. И след ден-два те решили да си ходят, ала се чудели как да му кажат, да не го обидят. Той усетил това и ги попитал:

- Кажете, братя, какво ви гложди? Уж дойдохте при мен да се поучите, пък без време тръгнахте.

Те решили да си признаят, че иначе е лъжа, пак грях.

- Ами отче, ние дойдохме при теб, зашото чухме, че си прилежен и усърден във вярата. Пък то друго излезе, блажно ни готвиш, кратко се молиш, ние у дома по-строго живеем, та затова решихме да си ходим, няма какво да научим тук.

И тогава старецът казал: - Стойте, да ви обясня. Всяка добродетел си има своята награда. Но по-висшата добродетел има по-голяма награда, постенето е важно, но гостоприемството е по-важно. Вие сега ще си тръгнете и аз пак цяла година ще постя и ще се моля ден и нощ. Но докато сте тук, вие сте по-важни, затуй с вас прекарвам времето и вас гощавам.

Приблизително така си спомням тази история, сигурно е за св. Антоний, но може и да бъркам.

*Емил Кошлуков във фейсбук