Първите епископи на Варна и Пловдив са познавали Спасителя, следвали са го и след неговото Възнесение са придружили Андрей до бреговете на нашето Черноморие

Св. апостол Андрей Първозвани и още трима ученици от по-далечното обкръжение на Исус Христос са стъпвали по нашите земи, а трима от тях са първите епископи на днешните Варна и Пловдив.

Св. Ерм, за когото преданието сочи, че бил вдъхновен пророк, е първият епископ на Филипопол (дн. Пловдив), св. Амплий - на Одесос (Варна), а легендата за св. Карп е, че е поел поста на Амплий след неговата мъченическа смърт.

От “Деяния на апостолите”, изписани от ръката на св. апостол Лука, е известно, че първите Христови ученици хвърлили жребий, който трябвало да определи в коя от посоките на тогавашния свят да поемат, за да покръстят езичниците. И също, както в самото начало на света разделението е започнало от двамата братя Каин и Авел, така и първите призовани от Христос ученици - братята Андрей и Петър, със сигурност не по своя воля, но като предзнаменование ще определят

двата най-големи враждуващи лагера в историята на християнството

- конфликта между бъдещия Константинопол с неговите патриарси и вечния Рим с неговите папи. Местата, на които са били 12-те апостоли, са познати от църковната история и по-късните жития на светиите. Малко и непълни обаче са данните какво се е случило с онези 70 други апостоли, които не били от най-близкото обкръжение на Спасителя, но са го следвали, а някои от тях със сигурност са ставали и свидетели на извършените от Него чудеса. С голяма доза увереност обаче може да се твърди, че част от тях поели по света, придружавайки по пътя им Андрей и Петър, Тома и Филип и останалите 8 първи последователи на Христос.

От новозаветните книги се знае, че преди да бъде призован като първи ученик на Спасителя,

Андрей е бил сподвижник на братовчед му Йоан

Най-вероятно като такъв той е бил и очевидец на чудото на брега на река Йордан, когато глас от висините възвестява, че именно Христос е Божият син и от небето слиза Дух Свети като бял гълъб. Удивен от видяното, Андрей бърза да сподели случката и пръв негов слушател е Петър, тогава все още риболовец, който чува от развълнувания Андрей: “Намерихме месия!” Не това първо знамение обаче става причина двамата да последват Христос. Трябва да мине още известно време, докато посоченият като месия избере и сам привика своите апостоли. И първите двама, както е известно от евангелията, се оказват именно Андрей и Петър, родени в Капернаум. По-късно, недалеч от родното им място, и върху водите на Галилейското езеро, което е осигурявало прехраната им, двамата ще видят как Христос ходи прав по водите. Три години Андрей и Петър следват своя учител, но 53 дни след неговата смърт, възкресение и възнесение пътищата им ще се разделят, за да не се срещнат никога повече. За чудото на един от най-големите еврейски празници разказва отново св. апостол Лука. Тогава в небето над събралото се множество, където били всички Христови ученици, се извила вихрушка и сам Светият дух се явил пред вярващите под формата на огнени езици и ги дарил с божествени дарове. Озарени от това необикновено явление, апостолите започнали да проповядват на събралата се многоезична тълпа на всеки един от познатите тогава езици. След тази първа и последна обща проповед двамата братя, а с тях и всички останали апостоли се разделили. Единият от тях, по-големият Андрей, потеглил на север,

за да обиколи Гърция, съвременна Турция, нашето Черноморие,

докато стигне Русия, Армения и Грузия, а другият Петър, поел в противоположната посока и ще преповядва първо в Палестина, след това в Мала Азия, ще бъде в Египет, дори Британия, а накрая ще стигне в Рим. В края на своя поход по света двамата братя отново ще споделят една и съща съдба. И Андрей, и Петър срещат смъртта си разпънати на кръст. По-големият напуска този свят върху кръст под формата на букваха Х в Патра, съвременна Гърция, а по-малкият разпънат по собствено желание с главата надолу в Рим. По-късно имената и на двамата мъченици ще оглавят по един списък. Църквата на изток ще посочи по-големия Андрей за първи патриарх на Византион (бъдещ Константинопол), а западните християни ще поставят Петър начело на дългия списък на римските папи.

Съдейки по по-късните жития на светиите, а и по някои църковни извори, Андрей не е поел към Балканите сам. С него били апостолите Стахий, Амплий, Карп и Ерм.

Първият от тях ще остане във Византион, където наследява самия Андрей на патриаршеския престол, а останалите трима ще придружат по-големия брат на Петър до земите, които по-късно ще бъдат завладени от българите и влизат в територията на днешната българска държава.

През първите няколко века от началото на новото летоброене първите слушатели на апостолите на Балканския полуостров били гърците, римските колонисти, които императорите разселвали във вътрешността на полуострова, илирите, които населявали западната част на тези земи, и траките, които населявали земите на изток. Те били и първите последователи на Андрей, когато апостолът стъпил на територията на днешните български земи.

Това според легендата е станало някъде край Царево

Преди да стигне дотук обаче, Андрей минал през града на Диоген - Синоп (дн. Турция), където се е срещнал с евангелиста и бивш събирач на данъци Матей. Смята се, че след тяхната среща Матей е поел към далечна Индия.

Че св. Андрей е бил по българския бряг на Черно море, свидетелстват не един и двама древни автори. Св. Иполит Портуенски, който живял през III век, казва, че след като проповядвал на скитите и тракийците, св. Андрей умрял на кръста в Патра. Св. Епифаний Кипърски два века по-късно отбелязва, че едни от най-големите християнски общини по нашето Черноморие са създадени именно по това време - Одесос (дн. Варна), Месемврия (дн. Несебър), Анхиало (дн. Поморие), Аполония (дн. Созопол). За това, че не един от 70-те апостоли на Христа е проповядвал тук, свидетелства от своя страна св. Димитър Ростовски, един от най-големите изследователи на житията на светиите.

В списъците на 70-те апостоли,

приписвани на Иполит Римски и Доротей Тирски, също се отбелязва, че св. Ерм, един от 70-те, е бил първият епископ на Пловдив, ръкоположен за такъв именно от Андрей. За св. Амплий, който оглавява църквата в Одесос, пък пише и сам апостол Павел, който казва: “Поздравете обичния ми в Господа Амплий.” Днес мощите на всички тези епископи се съхраняват в града на Константин Велики.

За това, че св. Андрей е бил по северното черноморско крайбрежие, изследователите привеждат различни доказателства и част от тях са свързани с някои топоними от земите по границата с Румъния, известни под името Мала Скития. Там се намира пещерата, наречена на светеца, в която той проповядвал заедно с учениците си Ина, Пина и Рима (също почитани като светци), там също е т. нар. св. Андреев поток, както и манастир с това име.

Как Андрей Първозвани е стигнал от Добруджа до Киев, а после и Крим, не е известно. Някои древни летописи разказват за чудно негово пътуване с лодка по Днепър, която била направлявана от самия Христос, а други пропускат тази легенда и се спират само на престоя на апостола в земите, населявани тогава от скитите. В Киев първият Христов ученик се изкачил на един хълм, забил върху него кръст, а на хората, които го наобиколили, изрекъл: “На това място ще възсияе Божията благодат, ще се издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезе от тук по цялата страна." От Киев Андрей се отправил към Новгород, където

разрушил капищата на езическите богове,

обърнал във вярата местните жреци и поставил каменни кръстове на мястото на варварските оброчища. От онези времена датира актуалният и до днес исторически спор между Киев и Новгород, които си оспорват първенството в приемането на Христовата вяра от апостола.

За похода на Андрей в Грузия разказва древният грузински летопис “Картлис Цховреба”. Именно там по онова време се е съхранявала мантията на св. Илия, пренесена в онези земи от евреи, бягащи от армията на Навуходоносор. В едно грузинско село се пазел и хитонът на Исус Христос, пренесен от равина Елиоз, един от очевидците на кръстната смърт на Спасителя, който след разпятиято откупил реликвата от един римски войник и я подарил на сестра си Хитония. В Грузия Андрей срещнал Симон Зилот, на чиято сватба Христос извършил първото чудо в своя земен път - превърнал пет делви вода във вино. Преди да стигне до тези земи, Симон вече е бил в Мавритания, Египет, Либия, Нумидия, Кириния. Грузинските легенди твърдят, че Андрей е пристигнал по онези земи с неръкотворна икона на Богородица. Образа й апостолът подарил на християните от селцето Ацквери, където в следващите векове тя била съхранявана в местния катедрален събор. След това Андрей се отправил към село Коман, днешна Абхазия, където на заточение умира и св. Йоан Златоуст, а легендата свързва мястото и с гроба на самия Симон Зилот, убит по време на гоненията на император Траян.

След посещението си в Азия Андрей се завърнал обратно на Балканите, където отседнал в Патра. Управител на града тогава бил Егеат, чиято съпруга приела християнството именно от Андрей. Вбесен от предателството към езическите обичаи и ценности, Егеат наредил Андрей да бъде хвърлен в тъмница, а когато апостолът отказал да принесе жертва пред статуите на римските богове, Егеат наредил той да бъде разпънат на кръст, но за да бъде агонията му по-дълга, към хиксообразния кръст Андрей не бил прикован, а завързан. След смъртта на Андрей Егеат се самоубил, а неговите вдовица и брат започнали да почитат гроба на светеца.

Близо 300 години след мъченичеството на Андрей

неговите мощи били пренесени в Константинопол

и били поставени в църквата “Св. Апостоли”. Това се случило по време на царуването на втория син на Константин Велики император Констанций, при когото именно християнството е обявено за единствена официална религия на Римската империя и били загърбени езическите обичаи. Няколко века по-късно, когато кръстоносците завладели града на Константин, наред с всички богатства на пищната и окъпана в злато византийска столица те пренесли останките на апостола на запад и ги поставили в италианския град Амалта, където те почиват и досега. Главата на светеца пък била изпратена в Рим, който едва преди 50 години връща светинята на Цариградската патриаршия в знак на възстановяването на добрите отношения между двете свети църкви. Преди две години черепът на Андрей бе пренесен за поклонение в Румъния от гръцкия град Патра.

Днес св. Андрей се сочи като покровител на Русия, Румъния и Шотландия. Руският император Петър I, чиято мечта била Русия да стане морска държава, въвежда Андреевския кръст като знаме на руския флот. Едно от най-високите руски държавни отличия също е на името на първия апостол на Исус Христос. Знамето на Шотландия също е вдъхновено от кръста, на който е бил разпънат Андрей. Един северен мит свързва Х-образния кръст с битката на краля на скотите Ангъс срещу англосаксонците през 832 г. Тогава Ангъс видял кръст в небето по същия начин, както пет века по-рано същото се случило с Константин преди решителната битка за Рим, която ще го изпрати на престола в империята, а легендата с видението ще промени съдбата на целия свят.

Андрей и неговите ученици, последователи на Христос, не е единственият светец, проповядвал по българските земи през I век. В някои сведения, които църквата не приема изцяло, се казва, че след като спрял в дн. Царево и

покръстил част от местните,

в общината на север от града - Анхиало, дн. Поморие, вече е живяла и проповядвала св. мъченица Севастиана, ученичка на Павел. По-късно и по времето на гоненията на император Домициан Севастиана ще бъде зверски убита, а тялото й хвърлено в морето. Нейното място в най-южния български град ще заеме някой си Сотас, за когото също се твърди, че бил близък с апостол Павел.

Въпреки оскъдните сведения за светци от този най-ранен за църквата период, може убедено да се твърди, че до времето на Константин Велики всички, обърнали се към християнството, хора, населявали нашата територия, са били преследвани, измъчвани и убивани. Причина за това е фактът, че в онези времена християнството е било възприемано като юдейска секта, а юдеите са единствените, подчинени от Рим, които не допускат изображения на езическите богове да бъдат поставени нито в техния храм, нито в градовете. Първите християни възприемат този почин и отказват да почитат римските божества, а заедно с тях и императора, който в някои случаи се е възприемал като син на Юпитер. Това създавало

редица неприятности

на властите в огромната територия на римската империя, защото водело до бунтове, неподчинение и създавало условия за разцепления в колониите, а по-късно и във войската.

Гонението на християните в нашите земи след пристигането на българите ще продължи почти до цар Борис, който сам се разправя с непокорните боляри, които също, както верните на езичеството славяни, траки, готи и гърци, не искали да признаят Христос за свой бог.