Недостатъчно развитият надзор на пазара в България е основната причина да има разлики в качеството на храната у нас и в други страни от ЕС, обясняват специалисти. От Министерство на земеделието, храните и горите потвърдиха, че е установен двоен стандарт при продукти, продаващи се у нас и съответните им еквиваленти от Западна Европа. Все пак специалистите са категорични, че не бива да се прибързва с обобщения, но са необходими нови проверки, тъй като от години съществуват съмнения за второто качество на продуктите, достигащи до нашата страна.

Богомил Николов, председател на асоциация “Активни потребители” подчертава пред “168 часа”: “Изпитани са 30 стоки от 30 хиляди на пазара, несъответствие има в седем от тях, като в някои съвсем малки. Така че не бива да се правят прибързани обобщения. Но отдавна съществуват съмнения за разлики в качеството на едни и същи продукти у нас и на Запад. Просто някои компании знаят, че на нашия пазар надзорът е по-малък, потребителите са по-малко информирани и че такива практики могат да минат безнаказано. Естествено, че основният стимул при тях винаги е бил цената. Ако в един шоколад има по-малко какао, това се прави единствено за да падне себестойността му. В същото време обаче това на практика не е незаконно, но е неетично.

Ако дадена компания прави един и същи продукт с различни рецепти за различните пазари, това е обидно за потребителя. Затова е изключително важно да се осъществяват такива проверки. Но не е достатъчно просто да се каже, че има двоен стандарт. Необходимо е да се установи защо се позволява да има такъв стандарт и как ситуацията да бъде подобрена. Защото всичко, това казано анонимно, се превръща в пропаганда и формира негативно мнение, но не и реални действия. В Словакия, Чехия и Унгария публикуваха имената на марките, при чиито продукти е установено нарушение. В Словения се очаква това да се осъществи в близките седмици. От нашето министерство на земеделието обаче обявиха, че няма да бъдат публично съобщени марките, позволяващи си да практикуват двоен стандарт. А това само по себе си е огромна грешка! Като не публикуваме имената на нарушителите, ние сами потвърждаваме, че няма добър надзор на пазара и даваме карт бланш на производителите да правят каквото искат".

 Притеснително е да не публикуват публично резултатите от тестовете на Агенцията по безопасност на храните, тъй като това на практика е незачитане на правата на потребителите в България. Богомил Николов допълва: “Аз като рационален потребител искам да съм информиран и като отида в супермаркета, да знам кой прилага двоен стандарт и кой не. Като се запазват анонимни нарушителите, но се съобщава, че има несъответствия в някои западни продукти, се поставят всички производители под общ знаменател и така ненужно се създава негативно мнение към всички, без да се прави нищо реално полезно.

 Като потребители имаме право да знаем точно кои марки какви стандарти прилагат и ако сме недоволни, сами да ги накажем, като спрем да купуваме от тях.

Единствено така ще ги накараме да променят практиката си и да започнат да ни предлагат същото високо качество като в Западна Европа. Освен това не бива да се делят компаниите на чужди и български, а да се изискват сериозни тестове на всички продукти на пазара. Защото всяването на негативизъм към западните продукти сякаш цели да насочи потребителите към българските такива. Но не можеш да очистиш себе си, като очерниш другия. Ние от години изследваме българските продукти, да не би при тях всичко да е наред? Да не би нашите производители изведнъж да са спрели да влагат палмови масла в сиренето например? Трябва да има сериозен надзор върху всички компании.”

При проверката 16 от 31 стоки се оказаха в пъти по-скъпи на българския пазар, което също повдигна множество въпроси. “Безумно е да се правят анонимни тестове и да се пренася акцента единствено върху цените – изтъква обаче Богомил Николов. - Преди всичко е необходимо да се сравняват цените на продуктите, изчистени от данъци. Все пак ДДС за храните в Германия е 7%, а в България е 20%. Да не се окаже накрая, че повечето продукти са по-скъпи заради по-високите данъци. Анализът трябва да бъде много внимателно направен. Освен това цените се определят от търсенето и предлагането.И когато има конкуренция, се постигат най-ниските цени, но когато няма реална конкуренция – всеки има право да слага каквито цени прецени. Конкретно за детските пюрета нека кажем, че няма как да се пренебрегне ефектът от мащаба.

Даден производител на детски пюрета в Германия продава например десет милиона бройки, тук - 15 хиляди. Така че е нормално да е различна надценката върху 15 хиляди и над десет милиона. Това са естествени пазарни феномени. В Германия този продукт е масов, а тук е в горния клас, затова е скъп. Но всеки скъп продукт отваря възможност за конкуренция. Такъв е смисълът на пазара. Затова е пазар – за да е разнообразен и различен. Потребителят решава кой производител да подкрепи. Затова информиран потребител и регулярен мониторинг са ключови фактори за съвестни производители.”

Колко години трябва да минат преди да бъдат взети реални мерки, четете в хартиеното издание на "168 часа".