Младежи от БСП също опитали да преминат оградата, партията се разграничи

Подпалвачът на крана, който демонтираше паметника при НДК, вероятно се е промъкнал през загражденията, залял го е и го е запалил. Това е една от основните версии, по които работи полицията, съобщи шефът на СДВР Ивайло Иванов. Така той потвърди новината, която сайтът на в. “24 часа” съобщи първи. В понеделник бе направен втори оглед на съоръжението.

Кранът пламна в нощта срещу неделя.

Криминалистите стигнали до тази версия, защото на записите от близки камери не се виждало някой да мята коктейл “Молотов” през оградата край паметника.

“На този етап отхвърляме версията кранът да е запален от бутилка, хвърлена извън загражденията”, каза Иванов.

Полицаите проверяват и дали 42-годишният пазач на паметника не е помогнал за палежа. “Те са действали професионално, но не и охранителят, който е подал сигнал след случайни граждани”, обясни шефът на СДВР. Пазачът засега бил само свидетел.

Друга версия, по която се работи, е вандализъм. Разследват и дали палежът не е дело на хората, които протестират срещу демонтажа на паметника.

Експертиза щяла да изяснява каква е течността, с която е залят кранът.

От понеделник до окончателния демонтаж на паметника той ще бъде пазен от полицаи.

Благодарности на пожарникарите изказа столичният кмет Йорданка Фандъкова. Ако не била бързата им намеса, можело да има пострадали.

Според шефа на пожарната Николай Николов не е имало риск кранът да се взриви. Можело обаче при достигане на температура над 400 градуса, стрелата да падне и да застраши хората.

Инцидентът ще забави демонтирането на паметника със седмица, а премахването на крана апочва днес. В понеделник заградената площ бе разширена с 200 кв. м.

“Хора бутат и ритат оградите и се опитват да влязат вътре. При последния случай задържаха няколко 20-годишни момчета. Полицията им състави протокол. Имаха карти на БСП. Показаха ги. И се заканваха: “Днес сме двама. Утре сме 2000”, разказа охранителят на обекта Емилиян Гецов пред bTV.

Не приемаме опитите за внушение, че зад подпалването на крана стои БСП. Осъждаме всяка проява на вандализъм и се надяваме извършителите да бъдат установени и да понесат отговорност, съобщиха от “Позитано 20”. (24часа)

Лъвът от Войнишкия мемориал пази

17 г. военноисторическия музей

ДАРИНКА ИЛИЕВА

Внушителна фигура на лъв стои гордо на входа на Националния военноисторически музей в София и посреща посетителите от 17 години.

Лъвът е единственият елемент от Войнишкия мемориал на Първи и Шести софийски пехотен полк, оцелял до днес. Автор на скулптурата е Михаил Михайлов.

Негово дело е

и лъвът пред

сградата на МВР

Под лявата му лапа има щит с изображение на картата на Санстефанска България. На нея са изписани имената на български градове, сред които София, Велико Търново, Пловдив,

Скопие, Битоля,

Ниш, Охрид и Тулча

Лъвът, символ на българската държавност, храброст и величие, е заемал централно място в разрушения мемориал. Пред него е имало и венец, който обаче не е запазен.

“През 20-30-те години на XX век започва голяма кампания за изграждане на военни паметници в цялата страна в памет на загиналите във войните за национално освобождение, в двете балкански войни и Първата световна война. През 1934 г. се откриват два големи паметника - на свободата на вр. Св. Никола и на загиналите от софийските полкове, станал известен сред хората като пантеон. Трите му стени с изписани върху поцинковани ламарини имената на загиналите от двата полка са били на калканите на казармените сгради. Паметникът е открит през октомври 1934 г. лично от цар Борис III”, разказа пред “24 часа” зам.-директорката на Националния военноисторически музей д-р Даниела Цанкова-Ганчева.

Мемориалът имал 3 внушителни стени, разположени във формата на буквата П. Били са с височина 11 м и ширина 21 м. Върху тях били монтирани тъмнозелените табели, където с бели букви са изписани имената и родните места на загиналите воини.

“Всъщност мемориалът е стоял в оригиналния си вид не повече от 10 г., защото при американските бомбардировки над София през 1944 г. една от стените е разрушена, а друга - повредена. Повредената е демонтирана в края на 70-те г. при строителството на модна къща “Лада”, а останалото от мемориала - през 80-те г. при изграждането на НДК”, обясни д-р Ганчева.

Музеят успява да спаси лъвската фигура, както и оцелелите метални плочи - 178 войнишки и 23 офицерски. По тях са изписани над 3000 имена. Колко точно са били плочите и изписаните имена, не се знае заради разрушените стени.

Лъвът е движима културна ценност, част от фонда на музея, и може да бъде преместен само при спазване на законовите изисквания. Той е тук повече време, отколкото е бил на паметника и е символ на музея, каза д-р Ганчева.

Неверни се оказват твърденията, че внушителният лъв е каменен. Оказва се, че е

от метал - смесица

от бронз, мед

и други материали. “За да се установи точният състав, трябва да се направи експертиза”, обяснява д-р Ганчева и почуква по фигурата, за да докаже, че не е каменна.

По думите ѝ мемориалът се е издигал точно на мястото на НДК, а не там, където сега е “1300 г. България”, който се демонтира.

Плановете на Столичната община са след премахването на паметника там да бъде върната лъвската фигура. После ще бъде обявен конкурс, който ще реши каква ще е визията за възстановяването на мемориала.

“Обществеността трябва да бъде благодарна на музея, че лъвът е съхранен. Не знаем каква ще е визията на мемориала и дали при съвсем нов паметник фигурата няма да стои неестествено”, смята д-р Ганчева.