Черният блок събира хора от цяла Европа, които правят вандалски туризъм

Безпрецедентни сблъсъци с полицията, опустошени квартали, разбити магазини, запалени частни автомобили, сравнени със земята будки за дребни стоки и вестници.... Това е резултатът от срещата на Г20 в Хамбург.

Още преди началото й десетки политици, журналисти и граждани предупреждаваха, че провеждането й точно там е голяма грешка. Хамбург е известен с радикалната си сцена, така наречените „аутономи“ са у дома си в прочутия културен център „Rote Flora“ в квартала „Шанценфиртел“. Нито властите, нито полицията обаче успяха да предвидят огромния размер на щетите този път. А имат опит – битките между полиция и анархисти в Германия са част от политическата култура и водят началото си още от 60-те години на миналия век. Този път обаче самите антиглобалисти са станали глобални. В така наречения Черен блок – движението, което стои зад нападенията, участваха хора от цяла Европа. Става дума вече не за битка на идеологии, а за вандалски туризъм. Младежи и тийнейджъри, които пътуват през цяла Европа, за да взимат участия в сблъсъци с полицията.

Всичко започва с идеите на аутономите. Това са леви анархисти, радикали и марксисти, които отхвърлят идеята за йерархия в обществото. Те играят голяма роля през 60-те години на 20-ти век в политическите събития в много от държавите в Западна Европа. Например в Италия – така наречената работническа автономия, която възниква през 1968-69 с идеята работникът да се освободи от йерархията на политическите партии и опеката на профсъюзите и да се бори за влияние без тях. Движението е свързано с многобройни саботажи във фабрики, като към аутономите се присъединяват и безработни, бездомници, студенти... През 70-те тази идея губи работническия си контекст и остава само движение за създаване на територии в държавата или града, в които хората могат да живеят без никаква йерархия. В Германия аутономите през 70-те са подозирани в подкрепа и дори участие в терористични организации като RAF. През 80-те движението се характеризира най-вече с борбата си срещу ядрената енергия. Многобройни са акциите им срещу доставки и превоз на отпадък от атомни централи. Тогава възниква и понятието Черен блок. Така наричат аутономите, които се събират внезапно на големи групи и нанасят удари на полицията, като участниците са облечени целите в черно и покриват лицата си, за да не бъдат разпознати. Кръстник е прокуратурата във Франкфурт, която през 1981 година се опитва да обвини хората с черни маски в тероризъм и да ги изправи на съд. Не успява, но името остава.

През 90-те Черният блок се разцепва на две основни идейни течения – антигерманско и антисемитско. Стигат дори до сблъсъци помежду си. Спорната точка е конфликтът в Близкия Изток. „Антигерманските“ аутономи настояват за пълно солидаризиране с Израел, а „антисемитските“ – за безусловна подкрепа на палестинците. Някогашната класова борба се превръща във външнополитически спор, който се решава предимно с насилие.

На срещата на Г20 в Хамбург сега са се стекли обаче и много хора, които изобщо нямат идеологически предпочитания. Става дума за разрушение заради удоволствието от самото разрушение, твърдят полицаи. Това означава и че Черният блок не се състои от няколко групи с идеологически близки виждания, а от отделни хора или дори приятелски компании, които се различават силно помежду си в схващанията си. Единственото общо помежду им е желанието да има насилие, смятат експерти. Това рязко ги различава от предшествениците им от 60-те, 70-те и 80-те години, които имат ясна представа как трябва да изглежда един справедлив свят, имат собтвена културна сцена и немалко музиканти и художници са силно повлияни или дори част от тогавашната сцена.

Днес в Германия според полицията има към 26 000 леви радикали, като 6100 от тях са аутономи и принадлежат към Черния блок. В Хамбург по улиците са излезли поне 8000 души от Черния блок.