Много е смешно, така както с бежанците бързичко се строихме на добри и лоши, добрите ги искат, лошите - не, нали, така смешно се строяваме в само две редички и по дилемата Азис - простите го харесват, интелектуалците ги е гнус..:-)

Но понеже цял ден след изключителното интервю на Васил Боянов Троянов в interview-to си мисля, какво точно ни има. Ей така, дългичко, както си знам, ще ви споделя..:-) За съжаление това, че ви се повдига от Азис, съвсем не ви превръща в интелектуалци.

Дори да слушате от сутрин до вечер Бах, вероятността отново да не ви се получи, е огромна. Ако на тапията ви пише "висшо" и сте прочели двадесетте задължителни книги, това също съвсем нищо не означава. Също като това, че като се подиграваш на липсата на стил на някоя "първа дама", това съвсем не те превръща автоматично в дама. И дори да си завършил Академия по изкуства, не значи, че си незаменим артист. А ако си беден и неизвестен, не означава непременно, че си ъндърграунд велик поет, когото простаците не оценяват ...

Сухите умни устни, свити зад пердето в "Дружба", обидени и затворили света в себе си, и обидата си са много страшни. Те са силни само да кълнат и да се възмущават. Непрекъснато. От всичко. От времето, от корупцията, от пазара, от илюминатите, от "опростачването на нацията"... Нищо че други при същите условия и също от "Дружба" успяват да оборят горното... Та, аз харесвам Азис.

От момента, в който извади перата от миглите и спря да ме занимава със сексуалността си по външен признак, дори чух, че пее като ангел. И не е нужно да пее моето, защото моето не е неговото. Той пее за това, което познава и за това, което е. И не се срамува, нито се гордее с това. Такава една непосилна лекота на битието, за която много "интелектуалци" четат, но не разбират... Много го харесвам и грам не се срамувам, пък ако ще, и турско (...me pardon muah...). циганско да стане...!

От фейсбук