Кой ли не би искал да живее в блок “Багряна”

Тези дни имах чувството, че колкото пъти пусна телевизора, от него ще потече кръв! Не бяха убийства, не бяха катастрофи, а един, не знам как да го определя, тръгна да бие слепи хора…

И не щеш ли, на фона на всичко това, което абсолютно ме депресира, обърква и натъжава и, предполагам, не само мен, прочетох и видях на снимка нещо много хубаво.

И то е, че на един новосаниран блок във Враца в навечерието на десетдневката “Ботеви дни” на една от стените е изписано стихотворението на поета “Хаджи Димитър”. И още, че във Враца имали идея и стени на други блокове да изпишат със стихове на български поети. Не знам на кого е тази идея, но е

нещо хубаво, смислено

и полезно

И би било добре да се разпространи и в други градове, изобщо в цялата страна. Не мисля, че струва огромни пари в сравнение с толкова много глупости, които се финансират.

Не мисля, че е трудно за изпълнение, не мисля, че е проблем на всяка община да подпомогне подобно нещо. А лично според мен ефектът ще бъде огромен - и възпитателен, и просветен, и естетически.

Тук се сещам, че преди много години по инициатива на холандското посолство на десетина ключови места в столицата - Софийска градска галерия, стадион “Васил Левски” и други, бяха изписани стихове на световни поети. Сега могат да се видят и мисля, че с тях градът изглежда с един миг по-прекрасен и различен.

Сещам се и за още нещо. В Прага, на фасадата на една от емблематичните сгради - “Тържище Смихо”, всяка вечер се прожектира стихотворение. Това е атракция в едно от най-туристическите места на света.

Подобни поетични акции се случват и на други места, но признавам, лично на мен стихотворение на стена върху панелен блок

ми стои по-артистично

и по-авангардно

А и много по-интересно и любопитно.

Има и още нещо, поради което тази идея носи много положителни флуиди. България има велики поети, а много от тях тънат в “прах” и забрава. Имената им се знаят от един тесен, бутиков кръг. А те не заслужават това. Стиховете им не заслужават това. И дори и заради тяхната памет това е важно.

Няма да изреждам имена, защото са много. И както казах по-горе, за съжаление за по-масовата публика те са абсолютно неизвестни. През подобна идея много хора ще чуят, че тези поети са живели и писали тук. А дори могат и да потърсят книгите им в книжарници и библиотеки.

Живеем в корпоративно-материални времена, в които все повече и повече ще имаме нужда да виждаме света през очите на птица, да пропътуваме част от живота си с няколко метафори, заседнали в слепоочията ни, да оцветим дишането си с

пъстроцвета

от кипналите

есенни листа

Просто защото не можем вечно да стоим и да се молим пред банкомата, колкото и светът да е такъв. Колкото и това мислене да изпълва всички процепи около нас.

По тази причина си мисля, че това, което започват да правят във Враца, е кислород. Това е нещо, от което се нуждаем – без значение от статус, образование, финансово състояние. То просто е над всичко.

Тук ще вкарам малко утопия, но защо пък не?! Блоковете, върху които са изписани стиховете, съвсем естествено могат да носят имената на поетите. Убеден съм, че всеки от живеещите там ще се чувства по-важен, ако например живее в блок “Багряна”, а не в 13-и блок. Или в блок “Вутимски”, а не в 314.

Ето, такива мисли ми минаха, когато прочетох кратката, неколкоредова дописка във в. “24 часа”. Почувствах се наистина щастлив, че някой се е сетил за това, че на някого му е хрумнало. Дано това се случи и в други градове. И в малки, и в големи. Навсякъде. Дано!