Днес официално ме изгониха от Бизнес парка. Досега не ми се е случвало никога през живота ми да ме гонят откъдето и да било. Но явно за всичко си има първи път. И то не че нещо съм се държала неприлично, а защото децата нарисували рисунка с тебешир на алеята.

Дойде една жена и вдигна шум до небето кой я бил нарисувал и как това на нищо не приличало, все едно пожар бяха запалили. Аз нали не си мълча, й отговорих, че не сме знаели, че не може да се рисува, и като е забранено, да сложат табела.

Тя повика още двама охранители, явно за една детска рисунка с тебешири има нужда от подкрепление. И единият от тях, все едно нещо лошо правех, директно ми каза да напусна Бизнес парка. Било частна собственост и можело да забраняват достъпа на определи лица. Явно една майка, която си седи кротко на пейката и до нея има рисунка, е достатъчно опасен субект и трябва да бъде изгонена.

Толкова тъпо се почувствах и накрая наистина си тръгнах, и то разплакана. Онзи ден един питбул се разхождаше без каишка в парка и изплаши децата, но тогава охрана не се появи… но за детската рисунка дойдоха трима. А най-лошото е, че с такива хора дори не може да се говори. Държат се все едно са всесилни и те третират като някакъв престъпник. Толкова ужасно не съм се чувствала не знам откога. И то заради едно нищо.

Публикуваме и официалното писмо, изпратено от майката до Управата на парка.

Здравейте,

Пиша ви с официално запитване какви са правата и задълженията ни като посетители в Бизнес парка. Като едно от малкото места, където човек може да се разходи – най-вече след работно време и през уикенда, е нормално той да е посещаван от майки с деца, както и да бъдем клиенти на ресторантите и кафенетата му.

Често обаче на родителите се правят забележки от охраната, което, разбира се, е нормално, но е нужно да има все пак някакви граници. Ние разбираме, че паркът е с особен статут и се стараем да спазваме правилата, които са обозначени или ни се заявят с нормален тон.

Конкретният случай заради който ви пиша, беше, че вчера няколко деца рисуваха с тебешири на алеята при пейките. Никога досега не ни е казвано, че не е позволено да се рисува с тебешири в парка и честно казано дори не ни е дошло на ум. Това и заявихме на охраната, когато ни направиха забележка, и подчертахме, че повече няма да се носят тебешири. Но това явно не беше удовлетворяващо за охранителите, които дойдоха трима на брой да се карат с нас и ни заявиха, че ние сме длъжни да изчистим рисунката, защото в противен случай на наше име ще се напише фактура за почистването. И накрая ни заявиха директно да напуснем парка, тъй като той е частна собственост и те имат право да забраняват достъпа на определени лица.

Изключително обидно беше отношението им, като се има предвид, че не сме нарушавали обществения ред, дори шум не сме вдигали, а на всичкото отгоре беше и в извън работно време. Тъй като това не е изолиран случай, а често охраната се държи доста рязко с родителите и със самите деца, искаме единствено да знаем какви са реалните ни права и задължения в парка. Защото охранителите непрекъснато ни изненадват с нови и нови правила, и то се държат с нас все едно сме някакви престъпници, защото дори не ни е минало през ума, че рисунките с тебешири са нещо грозно и т.н. През годините на различни родители са правени и други забележки – да не се стъпва в тревата, да не се минава по мостчетата с тротинетка, да не се играе федербал и т.н. Странното е, че тези правила се променят и никъде не са обозначени. Ако са, разбира се, ще ги спазваме. Както се спазват официално обозначените да не се влиза в езерото, да не се разхождат кучета и т.н. Оставаме с усещането, че охраната нарочно се държи по-грубо с родителите, за да бъдат те отказани да посещават парка изобщо. Но според нас, ако не се желае достъп на граждани, тогава е редно паркът официално да се затвори и да се обяви, че не е достъпен за външни лица.

Разбираме, че понякога на работещите в парка не им е приятно наличието на деца и майки, но още докато се строеше паркът, бе изрично обявено, че той ще може да се ползва от граждани. Все пак в квартала няма много други места за разходки, да не говорим, че всички тротоари и междублокови пространства са заети с коли на работещите в парка.

Освен това ние всекидневно не сме просто посетители, а сме клиенти на заведения в парка, както и пазаруваме в магазините, книжарниците и аптеките в него. Може ли при такова условия отново да бъдем накарани да напуснем територията му и то без да нарушаваме реда?

Това е реалният ми въпрос – какви са правата ми, когато някой охранител ми каже да напусна парка, а аз не съм извършила нищо нередно. Защото все пак възнамерявам да посещавам отново този парк и искам да знам как времето ми в него да е наистина разходка и почивка, а не безсмислени спорове.