Защо българите търпят обиди

Тези дни във в. “24 часа” прочетох за ливанец с канадски паспорт, който основал IT фирма в София. Във фирмата му работели десет души, които непрекъснато били обиждани и унижавани.

Чужденецът им казвал, че по-мързеливи от българите няма, че миришат лошо, че не се къпят, че се държат като петнайсетгодишни лигли и подобни работи, включително ги карал да пият енергийни напитки, за да бъдат в кондиция.

Един от IT специалистите не издържал и подал жалба в Комисията за защита от дискриминация. Сега този човек води дела, не иска пари, а иска възмездие за лошото отношение към нацията ни.

В този материал ми направи впечатление обаче и още нещо - другите негови колеги също са обиждани и тормозени, но никой от тях не го подкрепя официално, а само се възхищават на постъпката му, че има смелостта да се изправи срещу ливанеца с канадски паспорт.

Признавам си, стана ми доста гадно и тъжно от това, което прочетох. Гадно и обидно от тези IT специалисти, които се възхитили на постъпката му, аплодирали я, обаче официално се покрили и са се правили, че нищо не се случва, че това не се отнася за тях - да те обиждат ежедневно, да раняват националността ти, да ти казват, че си миризлив българин и всичко това да се случва в родната ти страна. А ти да стоиш и да трепериш, за да не изгубиш IT заплатата си.

Няма как да го разбера. И не искам. И не мога. И съм сигурен, че и не трябва. Всичките ми фибри не го позволяват и на една стотна.

Разбирам, че всеки трябва да се изхранва, да печели, да издържа семейства, но в този живот има неща, които не могат и не трябва да се измерват единствено и само с това.

Неща като достойнство, гордост толкова ли са демоде вече. Знам, че всеки иска да има хубава кола, скъпа храна, добра почивка, но има и други неща като малко самоуважение. Не само към себе си, а и все пак към мястото, в което си се родил и израснал, но сигурно това е още по-свирепо демоде. Така излиза.

Не съм дидактик, нямам никакво желание да поучавам когото и да било, но подобен тип примери като този просто ме убиват и ме карат да се срамувам, че съм българин, че живея тук. Много да се срамувам. Карат ме да повръщам от нерви и гняв.

И от всичко това отново излиза една от вечните истини на този свят: колкото си по-смирен и наведен, колкото повече си мълчиш и гледаш всичко като един страничен наблюдател, толкова по-добре.

Как могат да ти казват, че си мързелив българин, да ти казват, че вониш, а ти да се правиш, че нищо не се случва, че тези думи просто са застинали някъде във въздуха и сякаш не си ги чул, и сигурно, докато ти го казват, дори се усмихваш леко само и само да си запазиш IT заплатата. Свещената. А душата кой ще ти я запази?

Да, да опазиш душата си, е луксозно занимание, но по-важно от това занимание няма.

Още повече че не си в чужбина. Още повече че никога няма да останеш на улицата, защото навсякъде се търсят подобни специалисти.

Каквото и да кажа от тук нататък по тази тема, все ще бъде малко, все няма да бъде достатъчно, все ще ме изпълва с омерзение. А и на никого не отнемам правото да си живее живот, какъвто иска.

Всеки сам избира и решава. Но признавам си, четейки текста в “24 часа”, естествено, че се ядосах на българофоба-ливанец с канадски паспорт, но от поведението на българските IT специалисти просто побеснях. И, казвам го съвсем искрено, няколко дни всичко ми горчеше.

Но това вече си е мой проблем.