Запознах се с момиче, което си е направило книжарница в куфар. Звучи лудо, авантюристично, приказно, но си е истина. Как работи тази книжарница?

Купуват се книги от издателства или от книжната борса, слагат се в куфара и се продават на тези, които, разбира се, имат желание. Има една малка подробност, но всъщност най важната - всички книги са по неин вкус, книги, които само тя харесва и обича.

Харесва ми, че такива неща се случват тук, че някой ги измисля и живее през тях. Говорихме дълго и светло. Момичето вярва, че това е начин да се възпита вкус, да се популяризират добри автори, които много често стоят на по-задните щандове. Само да не изпусна да кажа, че в куфара има и много поезия.

Добре си дава сметка, че от това пари се изкарват много трудно, но го е решила и ще продължи да го прави. Мисля си, че подобни хора са прекрасен пример за това, че не живеем в толкова дивашки времена. И докато някой рита баби по спирките например или пък ходи с анцуг и джапанки на театър, или пък е безмозъчен джигит, който не признава нищо освен наднорменото си его, ето че има и такива хора. Те са сред нас, дишат същия въздух, пазаруват в същите магазини, ходят по същите улици.

Лично аз вече имам болезнена нужда да се срещам с подобни приказни герои, с такива романтици, незнайно как оцеляващи в тези времена.

Имам необходимост, защото те ми дават тонове илюзии, надежда и вяра, че този свят все пак ще го има, ще бъде по-усмихнат и с няколко мига по-прекрасен, тоновете и полутоновете му ще бъдат по-цветни и ефирни.

Позволявам си да занимавам публиката на вестника с момичето с книжарницата в куфар, защото съм наясно, че тя трудно ще влезе в новините или където и да е в медийното пространство. И не за друго, а защото днес героите на деня са съвсем различни.

Много от нас се възхищават на съвсем други неща, прекланят се и аплодират точно обратните примери, намират лична хармония в съвсем други работи. Няма да давам никакви примери, те са непрекъснато, ежеминутно около нас. И такива като момичето с книжарницата-куфар се приемат като нещо вехто и прекалено идеалистично, защото просто няма пари и печалби, няма далавера.

Дано да греша, но е така. Защото едно е да отидеш на бал с дрехи за еди-колко си хиляди и да се превърнеш в героиня, че да те снимат телевизии и всякакви медии, друго е да продаваш книги, и то предимно поезия и некомерсиални автори. Разликата е от Луната до Земята. И кой е светлият пример за много от нас, нека не отговарям аз, а всеки сам да се сети.

Позволявам си да говоря за това момиче и заради още нещо. Колкото повече такива души и сърца има тук, толкова въздухът в мястото, където живеем, ще е по-чист и свеж, ще е пълен с по-добра енергия. И по-малко хора ще си тръгват оттук, и повече ще се връщат. А нали сега това е най-важното. Нали всички това искаме, готините българи да си дойдат окончателно, а не само да си оправят зъбите в българските стоматологични клиники.

Убеден съм, че колкото повече такива приказни герои стоят между нас, толкова повече ще се обичаме и взаимно ще се пазим, а няма само да се мачкаме, блъскаме, ритаме и псуваме. И просто повече от сигурно е, че ще ни се случват по-хубави работи. Знам, че звучи малко тра-ла-ла, но поне ми се иска да е така. И все пак да кажа, че момичето с книжарницата-куфар се казва Райна, завършила е сто образования и тук, и по света. И то в доста престижни университети. Живяла е дълго по света, прибрала се е. И решила да направи това малко чудо на чудесата.