Примерен съсед, купонджия, организиращ партита за всички деца от квартала, участник в благотворителни начинания, Джон Уейн Гейси се смята за първообраз на един от емблематичните литературни герои. Но не на някой положителен образ, а на ужасяващия клоун от “То” на Стивън Кинг.

Гейси вилнее в Чикаго в средата на 70-те години на XX век и с право е определян като олицетворение на страховития герой от емблематичната книга, публикувана за първи път през 1986 г. Джон става известен под прозвището “Клоунът убиец”, но докато се разкрие истината, минават почти десет години, през които той успява да убие 33-ма човека. И никой дори за миг не се усъмнява в него. Даже години наред Джон е смятан за един от най-видните гражданин в обкръжението си. В крайна сметка сам признава за ужасяващите си деяния.

Гейси се ражда през 1942 г. в католическо семейство и след това посещава доста строго училище. По-късно изследователи на живота му ще търсят причини за страховитите неща, които ще извърши, но всъщност в семейството му няма никакви извращения или насилие. Джон има хубаво детство, харесван е и от съучениците си, и от учителите. Доста жизнено и весело дете е. Това, което според негови биографи обаче може да е причина за по-късните му прояви, е сериозната травма, която получава на 11 години. Той пада от люлка и си удря главата. През следващите няколко години често има силни главоболия и припадъци. След време е диагностициран с тромб в мозъка. Подложен е на силно медикаментозно лечение, от което обаче получава увреждане на сърцето и години по-късно винаги се оплаква от болки в гръдната област и задух. По-късно психиатри ще се питат дали ударът в главата е отключил психичните му проблеми, или те са следствие от прекалено силните лекарства. Факт е обаче, че въпреки травмата Гейси завършва бизнес колеж и се представя блестящо на изпитите. Започва да се занимава с бизнес и да трупа състояние. Но освен в кариерата, се проявява и в обществения живот.

Той е член на няколко католически организации, на граждански колективи и дори в период от живота си помага в щаба на Демократичната партия. В личния си живот Джон също изглежда съвсем обикновен. Жени се през 1964 г. и му се раждат две деца. Образът му се пропуква, когато негов служител го обвинява в изнасилване. Гейси се изправя пред съда и е изпратен на специална психиатрична комисия. Интервюират го няколко специалисти и заключението на всеки един е, че той е съвсем здрав психически. Въпреки всичко след няколко месеца Джон попада в затвора заради ново обвинение. Негови приближени свидетелстват, че има сексуални отношения с 17-годишно момче, и Гейси е обвинен в содомия. Прекарва около година зад решетките и е освободен предсрочно, защото и в затвора прави добро впечатление. Жена му обаче подава молба за развод и Гейси остава сам. Той много бързо си намира работа и си купува къща в едно от новите предградия на Чикаго. Само година по-късно вече има нова съпруга и две доведени дъщери.

Това е времето, когато Джон започва да организира емблематичните си партита. Кани целия квартал и специално се облича като клоун, за да забавлява децата. Гейси много бързо става любимец на всички и е емблема на целия квартал. Единственото, от което се оплакват приятелите му, е, че в дома му се носи странна миризма. Гейси го обяснява с това, че къщата му се намира съвсем на брега на езерото Мичиган и наоколо има заблатени райони. А истината е, че под дъските на пода добрият съсед и веселяк погребва труповете на жертвите си. Между 1972 и 1978 година той измъчва, изнасилва и убива 33 момчета и млади мъже без който и да било от близките му да се усъмни в него. Втората му жена има едно наум, че е възможно съпругът ? да се увлича по мъже, но тя твърди, че го обича такъв, какъвто е. Само че изобщо не предполага, че той не е просто мъж с хомосексуални увлечения, а чудовище. Все пак и този брак стига до развод, но не защото съпругата на Джон разбира истината за него. Причината се оказва, че състоянието на Гейси се влошава – той все по-често страда от главоболия, от тежко безсъние и започва редовно да изпада в нервни кризи.

Дори е възможно никой и да не разбере, че зад амбициозния бизнесмен и любимец на квартала се крие убиец, ако по случайно стечение на обстоятелствата Джон не е прибран в ареста. Но не заради притежание на оръжие или обвинение в убийство, а за притежание на марихуана и валиум. И най-вероятно и този път той е щял да се размине единствено с глоба или с условна присъда, ако не изпада в странно психично състояние и сам не признава на полицаите, че е заровил тяло под къщата си. Започва старателно разкопаване на двора му, гаража и под къщата и разследващите откриват не едно, а трийсет тела. Всички са шокирани. А Джон сякаш опиянен от постигнатото и горд от миналото си, сам започва да разказва с подробности на полицаите за убийствата. Споделя в детайли как подмамва свои млади работници или случайни тийнейджъри в дома или колата си, след което им поставя белезници, изнасилва ги и ги удушава. Дори разкрива, че понякога държи труповете под леглото си или на тавана дни наред, преди да ги погребе под къщата.

Жертвите му се оказват млади момчета на възраст между 14 и 19 години, най-често негови служители, които той подмамва в дома си. Но сред тях има и случайно отвлечено момче, работещо в местната аптека, както и зрял семеен мъж, случайно запознал се с Джон. Сред труповете се оказва и тялото на сина на един от полицаите, безследно изчезнал година по-рано. Семейството на момчето вярва, че той е избягал с младата си приятелка в съседен град и остава покрусено от ужасяващото откритие. Разкритията са приети най-остро от бившата съпруга на Джон, която не може да приеме, че е живяла в този дом на смъртта заедно с двете си дъщери и че е смятала този мъж за осигуряващ закрила и сигурност. Шокирани са и всички приятели, колеги и съседи на Гейси. Много от тях първоначално смятат, че е станала някаква грешка и Джон е натопен от бизнес конкурент. Хората не могат и да допуснат, че са участвали в десетки партита над трупове.

Когато започва процесът срещу него, адвокатът на Джон се опитва да пледира, че обвиняемият е невменяем, въпреки това Гейси е осъден на смърт. Присъдата му се изпълнява чак 14 години по-късно, защото убиецът се опитва да обжалва. Твърди, че няма спомени да е убивал когото и да било. Нито един от опитите му за обжалване не е успешен и на 9 май 1994 година той получава смъртоносна инжекция. Докато е в затвора обаче, непрекъснато получава писма от свои луди почитатели, от заблудени жени, които се възхищават на славата му, както и от множество автори, които искат да напишат роман за него. През 1983 г. излиза документалната книга “Клоунът убиец: Убийствата на Джон Уейн Гейси” от Тери Съливан и Питър Мейкън, а няколко години по-късно по нея е направен и документален филм. Когато през 1986 г. за първи път е публикуван романът “То”, читателите няма как да не направят връзката между ужасяващия персонаж на Стивън Кинг и превърналия се в легенда клоун убиец от Чикаго.