Капка Тодорова във фейсбук:

Видях, че учениците в България завършиха. Тези в основното. Тук (Берлин) няма разлика в основното и следващите степени - всички ще учат още два месеца почти и после ще започнат и по-рано. До какво води това? До изучени хора? До качество в производството, във висшето, в политиката?

До "Мейд ин джърмани"? Да. И до удължаване на агонията на на майките на прохождащи тийнейджъри. Как едно момче, което е "не съм бебе, остави ме на мира" и също така "Излез ми от стаята", а и на всеки час "Още пет минути и лягам/ставам/спирам с "Майнкрафт"/почвам доашните" става сутрин за училище? Мислите си, щом е мейд ин джърмани, с елегантен скок, свежа усмивка и горящ плам в очите, подсказващ нетърпение да се залови с математиката? Не. Сутрешното ставане през седмицата е трагедия в пет действия. С музиката на Вагнер.

6,45, аз, с глас на феята на пролетта: Ехо, добро утро, маме, ставай.

6,50, аз, с глас на чучулига в нервна криза: Добро утрооо, ставай, време е.

6,55, аз, с моя си глас: Ставай, защото иначе ще закъснееш. Веднага!

Първи признак на живот. "Мммммм"

Аз: Ставай!

Той: Ей сега!

Аз: Ставай!

Той: Излез от стаята, само пет минути.

Аз: Броя до три!

Той: Боли ме корем

Аз: Едноооо

Следва дълга сцена "Мамо, умирам" с всички симпотми на коремен тиф. Треска, позиви за повръщане, виене на свят...

Аз, с гласа на майка от ада: "На три да си в банята! Двеее"

Той става и пълзи към банята, все още умиращ от коремен тиф. По пътя се оказва и че има парализа на ляв крак, много болезнена, не може да отиде никъде така. Влиза. Заключва. Поляга в душ кабината и пуска водата. Заспива.

10 минути по-късно аз: Ехо, излизай

Той: Боли ме глава!

Следва петминутна трагедия на тема "Имам менингит и никога повече не бива да ходя на училище. Главата ми току-що падна, помощ!"

Аз: Нищо не казвам. Само тропам с юмрук по вратата, който казва: Не ти е паднала, ма ей са ще падне. Излиза. Край на второ действие.

7,05, аз: Облече ли се?

Той: Какво? А, да

7,06: до къде стигна?

Той: обух си единия чорап, стига си ме навиквала, аз да не съм експрес

7,10 Идвай на закуска!

Той: Къде ми е другият чорап?

Усещам симптоми на менингит. Главата ми ще падне от стрес. Броя до триии.

На три е на масата. "А, имам домашно! И грип. Не мога да отида, ще ги заразя"

КАКВО ДОМАШНО? Хваща ме менингит, коремен тиф и грип наведнъж, просто ще пукна от стрес

Той: А, не, то е за петък. Може ли да си тръгна след втория час?

МАРШ ДА СИ МИЕШ ЗЪБИТЕ! в 7,35 тръгва. Махам с измъчена усмивка, затварям врата и попивам потта от коридора.