Ужасно е да живееш в къща без библиотека

Социологическа агенция обяви тези дни, че 68 процента от българите и техните семейства не са си купували книга през последната година. И още, че в сравнение с подобно проучване, правено през 2010 година, процентът на хората, които не са купили нито една книга, се е увеличил.

Някъде между редовете на проучването се казва, че 32 процента твърдят, че са купили поне една книга, но този отговор подлежи на съмнение.

Те не са особено искрени, казват от агенцията. Изследването е правено и посветено на най-българския празник 24 май - деня на славянската писменост и култура.

След като го прочетох, веднага в главата ми нахлуха едни глухи спомени от къщи без книги, в каквито ми се е случвало да бъда. В тези къщи съм виждал всякакви поръчкови мебели, кухни, дограми, но не и книги.

И по-скръбни, празни и тъжни домове всъщност не съм виждал. Разбира се, всеки има право да си купи или не книга, да влезе в книжарница или да не влезе, да има домашна библиотека или не. Но някак липсата на книги, липсата на интерес към този свят на думите винаги жестоко ме е обиждал. А и никога не съм го разбирал.

Ако човек се зарови в това изследване и се опита да го анализира, от него ще изскочи много: къде живеем, защо живеем, има ли ни изобщо, колко мечтаем, колко сме любопитни? Неща като това например интересуваме ли се от нещо повече освен от микроклимата на хладилниците си, не живеем ли единствено около онези малки, битови неща, които унифицират мислите и съзнанието ни. И още страната на батките и чалгата ли сме, или на нещо друго.

Какво трябва да ти се случи на този свят, за да отделиш десет или петнайсет лева за книга, а не да ги хвърлиш за някой парцал например.

Тук, в България, се проведоха и се провеждат толкова много кампании, акции и какво ли не, за да се чете повече, да се просвещава. Дори лично на мен са ми малко в повече, но явно и това не работи. Явно нещо не се получава, ако съдим по резултатите от проучването.

Последният човек съм, който ще започне да обяснява колко полезно е да се чете, как това може да ти обърне живота наопаки, в най-добрия смисъл на думата. Как, живеейки в нови, чудни и тайни светове, всеки от нас би се чувствал по-различен и единствен. Как обемът на душата ще се увеличи не със сантиметри, а с много повече.

Но съм един от първите хора, които намират резултатите от това проучване за пагубни и направо жестоки. По никакъв начин не смятам, че те са такива, защото сме бедни и нямаме възможност да отделим пари за книги, или защото голяма част от любопитните четат през мрежата. Просто мисля, че положението наистина е такова, каквото сочат резултатите.

Тук искам да вметна нещо. Много, страшно много съм любопитен какво ще покаже подобно проучване сред нашите сънародници, които си взеха багажа и си тръгнаха от тук.

Тези, които не издържаха на джигити, простотия, лумпени, мутри и други подобни работи. Тези, които си тръгнаха обидени. Предполагам, че резултатът от такова проучване ще е доста по-различен. И в никакъв, ама в никакъв случай няма да е в полза на тези, които останахме тук.

Не знам резултатите от подобно изследване как биха могли да се променят след няколко години, как повече от нас да започнат да си купуват книги, да четат, да се просветляват. Но знам със сигурност едно - да живееш в духовен гнет и мрак е страшно нещо и той се отразява на всичко: от това да риташ възрастна жена по спирките, да ходиш с анцуг на театър или да смяташ пешеходната пътека и светофара за пълни простотии и да не ги е...ваш изобщо, до всякакви подобни...

Всичко това е огледална версия на това проучване. Но както се казва: “Да живеят Кирил и Методий!”