И Емил Кошлуков се загрижил за телевизионната публицистика.

Има основания, разбира се.

Щеше да е по-добре обаче, ако не участваше толкова често в слабоумни предавания – заедно със силиконови мадами и глави.

Негова си работа.

Загрижил се също, дали Киро Японеца е „редовен“ бизнесмен.

Ами, Костов, примерно, редовен бизнесмен ли е?

Ами, Симеон – който два пъти си взе едни и същи гори?

Ами, всички останали политически бизнесмени/Мародери?

***

Друго би трябвало да ни раздразни от тазсутрешното интервю с въпросния Японец, който иначе си е обикновен циганин.

В предаването на Антон Хекимян, Росен Цветков, който показва добри качества като репортер, вметна нещо неприлично:

какво бил казал американския посланик през 2003 година за циганина-японец.

Това е каубоят Пардю.

Обаче: откога казаното от някакъв посланик е самата истина – със силата на присъда?

Въпросният – и другите посланици – са казвали доста по-лоши неща за немалка част от българския елит.

Но това не им пречи след това да се мляскат със същия този елит.

Той пък чудесно си живурка и дори управлява.

Не цитирайте посланици.

Смешно е.

***

Същите посланици не отрониха досега нито дума за Криминалната Приватизация.

Няма и да кажат.

Защото трябва да споменат и хайдушката афера с двете американски централи „Марица“ 1 и „Марица“3.

***

Емил дава безплатни съвети за телевизията.

Някаква „миска“ пък раздава безплатни силиконови гърди.

При това своите – били малко употребявани.

И това трябва да минава за благотворителност.

Случило се в предаването „Комбина“.

Дамата искала да зарадва някоя бедна абитуриентка: сложила си повече кубици, а „предните гърди“ – за благотворителност.

***

Вече не е достатъчно само да показвате подобни неща - без да кажете, че те са израз на дива пошлост.

Така и самата телевизия се превръща в идиотска.

***

Сега остава някоя водеща да си подари силиконовия мозък - кой ли ще е щастливецът?

***

Зрителите усърдно ги разчекват между силиконовите гърди и силиконовите глави.

За силиконовите думи – да не говорим.

По телевизиите обичайно шестват хора, чиито усти са по-големи от мозъците им.

А силиконовото говорене е заразително.

На Гергьовден имаше репортаж от Граф Игнатиево, и един летец, видя ми се сериозен човек, изтърси:

„Дай Боже, догодина да имаме нов самолет – за България, за българите…“

Помисли малко и добави:

„А и за НАТО“.

Вече се грижим и за НАТО.

Остава да се загрижим за Космоса.

***

Неколцина читатели на предишната ми дописка ме упрекват, че съм довел Симеон - Горския, че съм го натрапил на публиката, а сега съм бил критичен към него и пр.

Някои факти, изглежда, трябва да се повтарят непрекъснато.

Но, най-напред: Защо Горския?

Екс-царят веднъж беше питал един приятел, как го наричат хората край него зад гърба му.

И му подсказал, хихикайки: „Сакса, нали?“

Приятелят ми смутолевил нещо – но не посмял да му каже, че го наричат „Горския“.

Ясно защо.

Но за Сакса – в следващата дописка…

(От фейсбук)