Ядките съдържат всичко необходимо за организма.

Ако трябва да изберете само един вид храна за малък остров, изберете орехите. С тях ще оцелеете, докато ви спасят, и при това ще сте в добро здраве.

Орехът, едно от най-древните растения, освен за храна е служел и за лекарство. Родината му е Средна Азия и Кавказ. Оттам през Мала Азия и Гърция той се пренася в Средиземноморието и Европа без северните страни. Обилното даване на плод прави ореха символ на изобилието и дълголетието в Гърция и Рим.

Той е красиво дърво с грамадна корона, достигаща 30 м височина, и ствол с диаметър до 2 м. От незрелите му плодчета в зелена обвивка се прави сладко. После те стават корави, с черупка и ядка, набраздена подобно на човешкия мозък и също като него обвита в ципа.

Гален смятал сварените в мляко зелени орехи за много полезни при стомашни болести. В Елада се опитвали да лекуват сифилиса с отвара от орехови листа. Популярни били и козметичните методи с орехи. Атинянките премахвали космите по краката си с воден разтвор на изгорени орехови черупки. В Спарта смятали ореховото мляко за особено полезно за мъжествеността. Това твърдят учените и днес - че орехите влияят благотворно на спермогенезата.

1 порция орехово мляко се прави, като 10 г смлени ядки се заливат с 1/2 ч.ч. топла вода, разбъркват се и се оставят за 2 часа. Прецеждат се и се пият на глътки преди ядене.

В книгата на индийския лечител Сарасвати пише: “Орехите са 5 пъти по-хранителни от яйцата, имат повече мазнини от маслото и повече белтъчини от месото. За смилането им са нужни по-малко стомашни сокове.”

Хипократ препоръчва прах от листата и зелените обвивки като кръвоспиращо средство за пресни рани. Предписва ядките на кърмачки за увеличение на лактацията.

Авицена пише: “Ореховите листа и кори спират кръвотеченията. Няколко смокини и шепа орехи са предпазно средство против отравяне с всички отрови, а с лук и сол са срещу ухапване от бясно куче и други животни”. Той сочи и друго ценно свойство на орехите - срещу полово безсилие: “Яж орехи със сусамово масло, с мед или петмез и ще увеличиш за дълго време половото си желание и с това ще доставиш радост както за теб, така и за жена си.”

До 75% от ореховата ядка е много качествено масло, съдържащо ненаситени (14,7%) и наситени (40%) мастни киселини. Белтъчините са 15-17%. В ядката има и аминокиселини, сред които валин, лизин, метионин, триптофан; витамини Е (23 мг%), В1 (0,38 мг%), В2 (0,23 мг%), В6 (0,82 мг%). А също калий (600-1300 мг%), калций (85-180 мг%), магнезий (150-250 мг%), сяра (100 мг%), фосфор (564 мг%), манган, желязо, алуминий и цинк. При цялото това богатство 100 г орехови ядки дават 669 калории.

Най-важен е витамин Е. Той се бори със свободните радикали, които разрушават мастните киселини, особено ненаситените. Типичен признак за това въздействие са старческите петна. Това са натрупвания на окислени от свободните радикали масти. Те практически не могат да се отстранят от кожата, а в скрит вид възникват и в дробовете, мозъка, бъбреците, мускулите и други тъкани. Изследователи са установили, че всяка клетка в тялото е “нападана” от свободните радикали по 10 хиляди пъти на денонощие. От това се вижда колко важна е ролята на антиоксидантните витамини А, С и Е в ореховите ядки.

Заради високото съдържание в тях на фосфор и калций орехи се препоръчват на бременните и децата. Важен е и цинкът. От него зависят здравата кожа и коса. Той участва в синтеза на инсулина, подсилва имунитета и половите функции. При недостиг на цинк в организма човек остава с нисък ръст и страда от инфантилизъм. (Дефицитът на цинк се познава по белите петна по ноктите.) И магнезият в ореховите ядки заличава важен дефицит, който личи по тремор и косопад. Съчетан с витамин В6, магнезият пречи да се образуват камъни в бъбреците и пикочния мехур.

В съчетание с желязото намиращият се в орехите кобалт стимулира кръвотворенето. Манганът пък регулира нивото на холестерола. При възрастни хора усвояването му се влошава и това създава фон за злокачествени образувания. Голямото количество калий в орехите премахва мускулна слабост, апатия и атония в стомаха. Калият стимулира и сърдечната дейност. В ядките има и алуминий, който участва в изграждането на епителната тъкан, а сярата в тях е важна за костите и нервите.

Хората, които системно ядат орехи, по-рядко имат кариеси заради флуора в тях. Хлорът пък е нужен за солната киселина в стомашния сок, за натрупването на гликоген в черния дроб и за осмотичното налягане в организма. Но от всички халогенни елементи орехите са най-ценни като източник на йод, без който щитовидната жлеза не може да работи, крайниците започват да треперят и в тежки случаи се стига до болестта кретенизъм.