“Ангела Меркел съсипа Германия и Европа и затова е пътник. На изборите през септември ще я пратят в забвение.”

Този рефрен бе повтарян многократно през последните две години. Популисти и противници на политиката на германския канцлер смятаха, че заради бежанската ѝ политика тя вече е политически труп. Всеки, който познава кариерата на канцлерката, не би се ангажирал с прогнози за преждевременната ѝ политическа смърт.

Тя неколкократно се е изправяла от пепелта след удари по партията ѝ и този път успя да направи същото. След срива на популярността ѝ заради бежанската вълна от 2015 г. тя промени курса на политиката си и акцентира не на приема на бежанци, а на експулсирането на тези, които нямат право на бежански статут. Постепенно напливът към Германия намаля, за което роля изиграха две решения извън Германия. Затварянето на Балканския път и подписването на споразумение с Турция за спиране на имигрантския поток към гръцките острови. За второто Меркел

бе остро

критикувана

заради

компромисите,

които се наложи

да прави с

Ердоган

Малко след това страните от ЕС взеха решението си в Малта да сътрудничат на Либия за задържане на имигранти на нейна територия – още по-спорно решение от гледна точка на човешките права. Но алтернативни предложения за решаване на проблема липсват, така че критиката позаглъхна.

В крайна сметка няколко месеца преди парламентарните избори в Германия Меркел отново печели одобрението на сънародниците си. 47% я искат отново за канцлер. Основният ѝ съперник – социалдемократът Мартин Шулц, е фаворит само на 27%.

Че тази статистика реално отразява настроенията на избирателя доказаха и два последователни местни избора – в Шлезвиг-Холщайн и в Северен Рейн-Вестфалия. И в двете провинции християндемократите спечелиха, въпреки че те традиционно се управляват от социалдемократите. И в двете провинции резултатите от местни избори обикновено се повтарят после на федералните.

Този успех се дължи до голяма степен и на “ефекта Меркел”, както го нарекоха анализаторите, но и на неспособността на левите партии да отговорят на очакванията на електората си. Канцлерката умело запълни тази дупка, като обеща да облекчи данъчно средната класа, но до 15 милиарда евро.

Изборите през

септември може

да се смятат още

отсега за

спечелени,

ако Меркел и съпартийците ѝ не правят големи грешки оттук нататък. Само голяма катастрофа – например терористичен атентат или изтичане на поверителна информация от бюрото на Меркел, биха могли да обърнат тази тенденция.

Второто не е въображаема опасност – Бундестагът

бе обект на

хакерска атака

два пъти

Ако няма неочаквани събития, въпросът на 24 септември няма да е дали Меркел ще управлява, а с кого?

Дали социалдемократите ще се съгласят на нова голяма коалиция? Дали либералите, които този път имат всички шансове да влязат в Бундестага, ще съберат гласове, за да са коалиционен партньор? Какво ще стане до септември със Зелената партия, която прогресивно губи привърженици?

Единствените, които не влизат в сметката като евентуален партньор, са популистите от “Алтернатива за Германия”. Те ще влязат в парламента, но не е ясно дали биха могли да са трета сила – през последните месеци рейтингът им спада не на последно място и заради постоянни вътрешнопартийни скандали.

Какъв е шансът до септември за Мартин Шулц? Доскорошният председател на Европейския парламент влезе в германската политика с голям скок – появата му предизвика повишаване на популярността на партията и дори наплив за членство на млади хора. Но този ефект бе краткотраен. След две загуби в най-важните провинции за ГСДП

Шулц трябва

да направи

равносметка.

Той не успява да формулира ясно проблемите на избирателите и да предложи начини за преодоляването им. Фактът, че е външен човек за партията – досега е правил кариера в Брюксел, също не му помага. И ако допреди няколко месеца той изглеждаше като сериозен съперник на Меркел и реална алтернатива на властта ѝ, след загубата на местните избори той сякаш изпадна от състезателната писта.