Черепът на Христо Ботев е изложен в костницата в село Скравена, Ботевградско, твърди сензационно бившият кмет Иван Иванов. Той се позовава на разказите на своите предци и иска повторна експертиза на 12-те черепа на Ботеви четници, които се съхраняват в костницата.

Известният антрополог проф. Йордан Йорданов от БАН обаче категорично отрича тази теза.

"Ботевият череп не е там. Аз съм изследвал и консервирал запазените кости. Говори се, че единият е на Перо Македончето от приближените известни комити на поета. Това не мога да потвърдя.

Но е вярно, че черепите са донесени в Скравена,

като два от тях - на най-брадатите революционери, са отишли в с. Гурково. Останалите са откупени от чорбаджиите", обясни проф. Йорданов.

След смъртта на Христо Ботев група четници начело със секретаря Георги Апостолов се скриват във Врачанския балкан. Турска потеря ги настига, избива ги в сражение в местността Рашов дол на 21 май 1876 г. по стар стил (3 юни по нов). Османците отрязват главите на революционерите и влизат триумфално в с. Скравена. На мегдана на селото излагат трофеите си.

Според бившия кмет Иван Иванов всички местни жители били накарани да излязат на площада и

да гледат как са набити на колове 12-те глави

В същото време музиканти дошли със зурни и тъпани от село Люти брод до Скравена (16 км), а турските войници поискали да си устроят пиршество. Донесли и дрехите на убитите четници, за да се хвалят, че са повалили противника си.

"Разказвали са ми, че циганинът, който играл хоро на 3 юни 1876 г. на площада на селото след разгрома на четата, е носил мундира на баш Комитата", обясни Иван Иванов пред "168 часа".

Според него едната глава е била отсечена по-надолу от шията, което предполагало, че е била на брадат човек, какъвто е бил войводата.

В Скравена се разказва легендата, че по инициатива на двама чорбаджии от революционния комитет местните отишли при бея в Ботевград да молят да се погребат окървавените глави на четниците. Пратениците занесли на чиновника ракия, вино, пари. Казали му, че жена му ще роди болно дете, ако не склони на молбата им. Тогава той се съгласил.

Жените от селото измили главите, оплакали ги според народния обичай, обвили ги в бели платна. Част от тях положили в специално изкопан гроб в църковния двор. А черепите на двамата най-брадати комити били закарани от заптие до съседното с. Гурково.

През 1930 г. българската местна власт решава да бъдат върнати в Скравена. Нареждането е на кмета. Двата черепа били препогребани също в църквата при останалите. Специална служба отслужил и тогавашният поп на храма Георги. Сложили кръст от дялан камък с надпис. Чиновниците от общината написали протокол и консервирали черепите.

52 г. по-късно - през 1982 г., социалистическата власт взема решение да се изгради костница Проектът е на архитектката Росица Грънчарова, скулпторката Стефана Бояджиева и художника Божидар Овчаров.

До гробницата има три гилзи, които са напълнени с пръст от три знакови за Ботевата чета места. Едната е от козлодуйския бряг, втората - от местността, където са загинали тези 12 четници. А третата - от местността Осенов преслап, където се е сражавал Нико Соларски - Ботев четник, родом от Скравена.

Черепи на Ботеви комити се пазят и в Пантеона на възрожденците в Русе заедно с останките на други бележити по онова време българи. Монументът е изграден по проект на архитект Никола Николов. Открит е на 28 февруари 1978 г.

В него са погребани Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев.

Пантеонът е изграден за останките на 453-ма души. Между тях са участници в Априлското въстание, Червеноводската въстаническа чета и опълченци. Имената им са изписани отвътре.

Монументът е с позлатен купол, върху който има кръст, а под него по времето на Тодор Живков горял вечен огън. След 1989 г. той не се поддържа.