Пак се налага да пиша за празниците, но страстта на властта и чиновниците да не работят придобива заплашителни елементи. Тая пролет почивните дни са през седмица. Очевидно сме се закрачили по пътя на Титова Югославия. Там, малко преди да започне кървавият разпад, се работеше понеделник, вторник и четвъртък.

Всичко друго бяха някакви празници. Но пепел ми на устата! Дано не ни чака югославско бъдеще, но идеята да не се работи за щяло и нещяло показва тежък дефект на държавата.

Затова предлагам 1 май вече да бъде наричан Ден на мързела. Любимото състояние на нацията и нейните ръководители. Живеем в напълно шизофренна ситуация.

От една страна, правителството се опита да национализира отпуските на хората, като обяви старите за невалидни. Това не мина, но реалният проблем съществува.

У нас хората имат доста прилични отпуски, което по принцип е добре и правилно. Но не могат да ги ползват, защото има толкова много миниваканции, че просто няма кога. Това се отнася за държавната администрация.

Но под държавна администрация трябва да разбираме и лекари, учители, данъчни и всякакви хора, от които наистина има нужда.

Да не ти дава Господ да се разболееш тия дни. Отделенията на болниците са опразнени от болни. Защото, ако поддържат дежурства, болниците трябва да плащат извънреден труд, а бюджетите им са орязани. Заплашително голяма част от лекарите са във ваканция, така или иначе, защото "чистят" отпуски. Поради тази причина са разредени графиците за някои особено специализирани изследвания.

А лекарите и без това са малко.

В разгара на данъчната кампания бирниците затвориха. Те трябваше да работят и събота, и неделя, и понеделник, и вторник, за да е удобно за хората и да пълнят хазната.

Частният сектор, който храни все по-многобройната администрация, разбира се, не затваря. Но многото празници са му един допълнителен данък - плаща се извънреден труд. В тези трудни времена това определено пречи на икономиката и на нормалния ритъм. Тези от работодателите, които са най-затруднени, пък спират да плащат извънредния труд и смело се запътват към сивата икономика.

Печелят само чиновниците, които се отдават на любимото си безделие.

Коментарът е писан през 2012 г.