Будистките монаси в манастирите около Лхаса в Тибет отглеждали стотици билки, от които знахари приготвяли церове. От тях освен черния и зеления чай сред монасите се появила нова напитка - чаят “Вечна младост”. Той е само от 3 билки, познати по цял свят – жълт кантарион, лайка и жълт смил.

Жълт кантарион (Нуpericum perforatum) – богат на флавоноиди, алкалоиди, антоциани, витамин РР и др. Използва се срещу възпаления, има жлъчегонни и антимикробни свойства. Лекува гингивити, стоматити и катари на дихателните пътища. Влиза в състава на стотици фармацевтични препарати.

Лайка (Chamomila recutita) - универсална билка, без която не може нито едно семейство - от бебетата до старците. Съдържа етерично масло, терпени, органични киселини, каротин. Цветовете на лайката оказват разностранно въздействие върху организма. Маслото й дезинфекцира, обезболява, действа срещу възпаления и ускорява зарастването на рани. Лекува гастрит, ентероколит и др.

Жълт смил (Helichrysum arenarium) - у нас се нарича и безсмъртниче. Същото значение имат названията му на руски, английски и френски. Съдържа флавоноиди, сапонини, захари, мастни киселини, етерно масло, витамин К, натриеви, калиеви и магнезиеви соли.

Лечебната ценност на жълтия смил са цветчетата и част от стъблото. Съдържат жлъчегонни вещества. При болести на черния дроб и жлъчния мехур се прави настойка от 10 г жълт смил в 200 мл вода, която се пие по 1/3 чаша 3 пъти на ден.

Изсушените цветове на жълтия смил траят 3 г. Така настойката може да се прави целогодишно и да се пие при остри и хронични болки от хепатит или холецистит. Тя подпомага и изхвърлянето на пясък и камъни от жлъчката. Служи и като пикочогонно и леко слабително средство. Използва се срещу молци и против глисти. Но повишава кръвното налягане и затова не се предлага на хипертоници.

Тибетският трактат “Войдуря-омбо” разказва за “градина на лекарствата”. Твърди, че “корените, стъблата, листата, цветовете и плодовете на растящите там растения лекуват всичките 404 вида болести.” В ръкописа се чете още:

“В градината се събрала голяма група монаси около техния наставник - лечителя Биндуря Герелту-хан. Дошли и отшелници, които желаели да научат повече за лекарствената наука.

“Учителю наш! – извикал един. - Кажете ни по какъв начин да научим основните изисквания за лечение в тази ваша наука? Как да бъдем обучени в знанията, които се отнасят до храната, но които спомагат за удължаване на живота?”

Наставникът отвърнал: “Ако употребявате както трябва и храна, и пиене, те ще действат животворно на тялото. Ако обаче се ползвате от тях недостатъчно или в повече, или съвсем неправилно, тогава се появяват болестите, а след тях се разрушава и вашият живот.”

Ръкописът съдържа и рецептата за чая “Вечна младост”. Тя е преведена на много езици, така че днес вече е проверена в много страни по света.

Кои са съставките и пропорциите на вълшебния чай, четете в хартиеното издание на в. "Здраве без лекарства"