Сутрин се събужда в 6 ч и се обърква къде е. Осъденият на 20 г. Йорданов се чувства като бебе и “открива” промените в родния си Кюстендил.

Като очакван подарък точно на 54-тия си рожден ден кюстендилецът Алберто Йорданов получи определение на съда, с което го пускат предсрочно от затвора. След прекарани зад решетките 18 г., 7 месеца и 26 дни. Присъдата, която изтърпява, е 20 г. лишаване от свобода за убийството на приятелката си. Лежи в затворите в София, Пазарджик и последно в Бобов дол. Рисува добре, печели награди от конкурси и го наричат "художника на затвора".

Делото по негова молба за предсрочно освобождаване е трябвало да се гледа на 15 март, но е отложено за 23-ти, за да се получи пробационен доклад. Това обърква малко предварителните му сметки да отпразнува рождения си ден 23 март навън.

Но все пак точно в деня, когато става на 54, Алберто чува определението на председателя на ОС - Кюстендил, Мирослав Начев, че излиза на свобода. Това не става веднага, а се изчаква 7-дневен срок за протестиране. Такова няма и Йорданов вече е в дома си в Кюстендил.

Но признава, че все още се чувства объркан и малко шокиран от рязката промяна. Живее още с порядките в затвора. Събужда се в 6,30 ч и

в първия момент не може

да осъзнае, че вече е

вкъщи, а си мисли,

че още е в затвора

После изпитва облекчение. Категоричен е, че му трябва време за адаптация и се надява обществото да му помогне за това.

Йорданов е с наложени са му обаче ограничителни мерки в придвижването.

Условното предсрочно освобождаване за остатъка от наказанието - година и 4 месеца, е с наложени пробационни мерки за изпитателния срок. Той има забрана за напускане на населеното място, където живее, за повече от 24 часа без разрешение от пробационния служител или прокурора.

Има и забрана за напускане на жилището, което обитава, от 22 до 6 ч сутринта

Точно с тези ограничения обаче той не е съвсем съгласен и заради това обжалва мерките пред апелативния съд, който още не се е произнесъл.

В хода на делото в кюстендилския съд стана ясно, че от 28 септември 2016 г. е настанен в затворническото общежитие от открит тип в Самораново. От януари т.г. режимът на изтърпяване на наказанието е променен на "лек".

За периода след 2003 г. е награждаван многократно, най-вече за участие в мероприятия, свързани с художествената самодейност - рецитали, конкурси и др. Последното му награждаване е от 13 януари 2017 г.

Същевременно е и наказван многократно за различни дисциплинарни нарушения, почти всички извършени в затвора в Пазарджик. След постъпването му има две наказания, като последното е от март 2015 г.

Според становището на началника на затвора в Бобов дол Йорданов е завършил квалификационен курс и е ангажиран в трудова дейност. Констатирана е положителна промяна във всяка от наблюдаваните сфери.

"Не мога да се зарадвам напълно, защото решението е закъсняло, а начинът, по който ме пуснаха, е некоректен. При други, аналогични на моя случай, не определят такива мерки. Това е равносилно на домашен арест.

Би трябвало, ако напускам Кюстендил за повече от 24 часа, това да става с разрешение, а в същото време от 22 до 6 ч трябва да съм си у дома. Тоест не мога да напускам за повече от 18 часа. Излиза, че ми подготвят нови капани", ядосва се Йорданов. Допълва, че не е проблем да спазва нощното ограничение, защото обикновено в късните часове рисува, но смята мярката за обидна.

“През лятото в 22 ч

е още светло, а аз

трябва като малките

деца да съм си вкъщи”,

допълва кюстендилецът. Смята, че престоят му от близо 19 г. зад решетките е бил достатъчно наказание, а с поведението си е показал, че има място отново в обществото.

Надява се и обществото да го приеме като нов човек

Доволен е, че приключва един голям етап от живота му в затвора. Казва, че за него това е бяло петно. Дори се определя като новородено бебе, което тепърва ще опознава заобикалящия го свят.

Много от местата, които са били знакови и е посещавал в Кюстендил, вече са променени. Няма ги нощните барове в хотелите, но пък вече е разбрал, че има други хитови заведения.

Среща се със стари приятели от ученическите години и се опитва да възстанови познанствата си. Спомените му са от времето до 1989 г., а сега установява, че има страшно много промени. "Тогава човек можеше да изкара някой лев от чейндж на улицата. Сега това е невъзможно."

Първите му впечатления са, че сега като че ли хората са станали по-затворени, преди са били много задружни. Стари познати го срещат и разпознават. Казват му, че не се е променил, изглеждал същият, както преди 28 г.

Твърди, че е

успял да се запази и физически, и психически Често се питал да не би да идва от друг свят. Не е забелязал да има по-особено отношение към него от познатите му. "Държат се нормално, но може и да е престорено, не знам."

За миналата Коледа е бил пуснат в отпуск, след това още няколко пъти от началото на тази година и коректно се е връщал.

Когато го пуснали на свобода, майка му и сестра му го посрещнали вкъщи с богата трапеза. "На масата имаше какво ли не - от всякакви видове баници до пилешки ястия", казва Йорданов. Майка му дори постоянно го преследвала вкъщи с думите: "Хайде да ядеш!"

Все още не прави планове за бъдещето си, но се определя като оправен и находчив и вярва, че ще успее да се "впише" в нормалния живот.

Иска му се и да открие

сина си, роден в Чехия

през 1997 г

Първата му задача е да си намери работа. Би могъл да е шофьор, защото автомобилите са му "в кръвта". Подал е документи, за да си получи шофьорската книжка, отнета преди близо 30 г.

Има електротехническо образование, завършил е и курсове за готвач, така че и това би могъл да работи. "Дано само не ми попречи свидетелството за съдимост", надява се Алберто. Иска да обиколи художествените галерии у нас, защото това е една от слабостите му.

Планира и да направи самостоятелна изложба с всичко, което е нарисувал в затвора. Преди това иска да се срещне с художник,

който да даде компетентно мнение за творбите му.

Не крие, че иска и да си намери сериозна приятелка, а защо не и да създаде семейство.