“Ах, банани!”, възкликваха гражданите преди 30 г. и мигом образуваха опашки, за да купят за децата разрешения 1 кг. Или препускаха из града за 1 кутия от прочутата бананова каша “Хумана”. Днес бананите са станали банални - има ги във всеки магазин. Никой друг плод не се е разкрачвал така широко в битието на българина между дефицита и изобилието и не е извършвал такъв голям скок в съзнанието му от сензационното към тривиалното.

Парадоксално, но когато вече е даденост, за банана се знае също толкова малко, колкото и във времената, когато той беше извънземен.

Родина на банановото дърво е Югоизточна Азия, но то се прихваща навсякъде, където има благодатни условия за него. От тропиците на Азия и Африка бананът намира радушен прием в Централна Америка, където възникват цели “бананови републики” - най-големите износители на банани в света с годишна продукция от 40 милиона тона. Специално третирани, плодовете (още зелени) от тях достигат в специален амбалаж до консуматорите в цял свят в специални кораби хладилници.

Думата “банан” произлиза от испанската дума banano.

На латински е Musa paradisiaca, от което личи, че плодът има “райски произход”. Всъщност думата е заемка от арабски и значи “пръст, палец” заради приликата на кичура банани с човешка ръка. Така са го рекламирали арабските търговци преди 300 години при засаждането на дърветата първо на Канарските острови. В Европа бананите проникват чак към края на XIX век.

По света има около 300 сорта в зависимост от географската ширина, температурата, влагата и почвите. Най-добре бананът расте на подсушени блата с пясъчни и глинести почви. На височина дървото стига 15 м, но най-много са сортовете до 3 м за по-лесно бране. Листата са огромни (3-4 м на дължина) и се събират на върха. Плодовете са на гроздове по 10-15, а общият им брой в едно съцветие достига до 300.

Зрелият банан е твърд, светложълт до оранжев, с крехка кора и мека вътрешност. Има и дребни сортове, които са тъмночервени до черни. А има и фуражни. Делят се и на “зеленчукови” (80% от общото количество) и “фруктови” (20%).

Хранителните се берат още неузрели, дори и да не бъдат транспортирани надалече. Причината е, че след като се прекъсне притокът на хранителни вещества от ствола, в плодовете започва особен биохимичен процес, превръщащ нишестето в захари. Благодарение на него бананите получават своя типичен аромат и жълта окраска.

Набраните банани се пренасят по най-бърз начин до пункт за почистване, сортиране и опаковане в найлон и картонени кашони. Така вече са готови за експорт. Преди да стигнат до пазара, се държат в хладилници за 4-8 дни при не много ниска температура. После отделят тези, по които са избили кафяви петна. Качеството на останалите се определя по наситеността на жълтата окраска.

Хранителни свойства

В много страни, особено в Латинска Америка, бананите са най-важната храна, заместваща хляба, картофите, месото и др. Ядат ги сурови, варени, печени, сушени. Сготвени с ориз, боб и завити в царевични листа.

Банановият плод е много богат на хранителни вещества. Калоричността му е доста голяма - един голям банан от 150 г дава до 135 калории! Въпреки високото съдържание на захари (до 25%, от които 6% фруктоза, 7% глюкоза и 12% захароза) бананът не пресища като високозахарните плодове и затова може да се консумира в големи количества. Съдържа вещества, които се усвояват лесно, и това го прави много подходяща храна за децата. В него има нишесте - 7%, целулоза - 5%, и белтъчини - 1,3%. От органичните киселини преобладава ябълковата. Витаминният му състав не е с големи показатели, но пък е много разнообразен: витамин С - 12%, каротин – 0,3%, витамини В1, В2, В3, В6, В9 - от 0,4 до 0,8%, витамин РР - 0,6%, и витамин Е - 0,6%. Високо е и съдържанието на минерали: калий - до 355 мг, калций - до 14 мг, фосфор - 28 мг, магнезий - до 36 мг, желязо - 1,8 мг.

Лечебни свойства

Преди повече от 2000 г. те са описани в Китай в книгата “Съкровища от лекарства”:

“Употребата на банани омекчава гърдите, полезни са при суха кашлица и пресипналост в гърлото, овлажняват и укрепват стомаха, спомагат за половата потенция на хората с гореща натура. Участват в бъбречната дейност. Не трябва да се пие вода едновременно с яденето на банани. Прекомерната им консумация може да докара запек или газове - тях стомахът по-бавно обработва. Тези отрицателни качества могат да се избегнат, като по време на ядене бананът се посоли с малко сол или се вземе малко мед, а това е правило за хората със студена натура. За хората с гореща натура - да ядат банана с меден оцет (1:3), затоплен до разтварянето на меда.”

Средновековният лечител Амирдовлат Амасиаци пише: “Добрите банани са едри и сладки. Тяхната природа уравновесява и има омекчаващи свойства. Зрелият банан отстранява обложеното гърло, гръдните болки и има положително въздействие върху цялото тяло. Полезен е за бъбреците, като отваря пикочопроводите и не допуска застой на урината и при мъжете, и при жените. Засилва половото влечение. Увеличава млякото на кърмещите майки. Прекомерното ядене на банани може да предизвика задръжка в черния дроб и засилване на жлъчкоотделянето, а и тежест в корема. Най-добре е бананът да се яде преди хранене, а след това да се пие меден оцет.”

Целулозата и пектиновите вещества в банана стимулират дейността на стомаха и червата и нормализират отделянето на жлъчка. Те свалят нивата на глюкозата и холестерола в кръвта и пречат на образуването на камъни в жлъчката.

Нишестето - този

полизахарид,

е една от най-питателните и калорийни ценности на банана. Ако то е 97,7%, в останалите проценти са минералите, мастните киселини и другите съставки като амилаза и амилопектин, фосфор и галактоуронова киселина. Колкото повече е амилопектинът заедно с фосфора и галактоуроновата киселина, толкова амилазата е по-малко и нишестето има свързващо, омекчаващо и противовъзпалително действие. То осигурява ефективно заздравяване на раните и ерозията в стомашно-чревния тракт.

Ценно е най-вече заради пектина - свързващо вещество с антитоксично, антисклеротично, антивъзпалително и радиозащитно действие. В стомаха той не се смила, а абсорбира по своята повърхност радиоактивни вещества (стронций, кобалт и др.), токсични продукти от процеса на обмяна на веществата, холестерин, както и продукти от разграждането на лекарствата (антибиотици) и ги изхвърля от организма.

Под действието на ферментите в слюнката – амилаза и малетаза, и задстомашната жлеза при смилане на нишестето бавно се отделят молекулите глюкоза и не се стига до рязко вдигане на нивото на кръвната захар, което е важно при диабет.

Многото соли на калия в банана го правят полезен и за сърцето. Той понижава набирането на вода в кръвоносната система (високо артериално налягане) и премахва отоците при бъбречни и сърдечни болести.

В меката част на плода има много активни вещества: серотонин, норпинефрин, допамин и кетахоламин. Благодарение на тях бананите помагат при стомашни болести и пептични язви. Серотонинът успокоява и нервите.

Белтъците в банана, за разлика от белтъците в месото и сиренето, съдържат повече алкални съединения. В организма те неутрализират киселините, образувани в процеса на обмяната, с което пречат да се трупат соли в ставите и така предпазват от подагра, остеохондроза и ревматизъм.