Възрастна жена в трамвая смутено потропва по стъклото на ватманката, за да си купи билет.
- Два билета, моля. Ще изчакам, докато спрете.
- Благодаря, че ще изчакате, чува се от кабинката.
(след минута)
- Но, госпожо, нямате ли двайсет стотинки? За да станат три и двайсет, пита ватманката учтиво.
- Не, нямам, вземете четири лева, моля ви, казва възрастната дама решително.
- Не, в никакъв случай не искам да ви взема 4 лева, умолява я ватманката.
В този момент една жена зад тях подава 20 стотинки, за да помогне на дамата. Но ватманката вече е намерила решение.
- Ето ви три билета, госпожо, заявява и подава три билета на дамата.
- Но защо са три?, поема ги тя и трескаво изчислява, че сега пък е в дълг на ватманката.
- Дала ви е малко от себе си, помага й да схване четвърта жена в ситуацията.
А аз седя и си мисля колко хубаво място е трамваят. Движи се с другите, но не се състезава.