Ако не започнат
диалог, нищо
чудно хаосът
да се превърне
в световна война

САЩ изстреляха ракети “Томахок” по база на сирийските ВВС в отговор на химическата атака в град Хан Шeйхун.

Това бе коментирано от анализатори като изненадващо тотално обръщане на позицията на Доналд Тръмп по казуса Сирия. Допреди встъпването си в дъжност Тръмп бе противник на намеса на американците там.

“Още веднъж до нашите много глупави лидери. Не атакувайте Сирия. Ако го направите, ще се случат много лоши неща, а САЩ няма да спечелят нищо.” Този туит на сегашния президент е от 2013 г. Миналата нощ той внезапно нареди атака.

В този смисъл за последните 4 г. наистина има промяна в позицията на Тръмп, но тя едва ли е изненадваща – в крайна сметка той бе съпровождан по време на кампанията и след спечелването на изборите от едни от най-яростните “ястреби” в американската политика.

Но какво се случи, за да реагира Тръмп точно сега? Защо президентът, който бе смятан за фаворита на Москва, докато Хилари бе описвана в руските медии като “ястреба, който ще запали трета световна война”, нанесе удар в гръб на Кремъл?

Руски хакери

извадиха на

бял свят имейли

от кореспонденцията на Клинтън, като навредиха сериозно на кампанията й, а след като Тръмп спечели изборите, Путин и Кремъл се показаха нееднократно доволни от този развой на събитията. Започва нова ера в руско-американските отношения, бе казано неведнъж в Москва. И сега тази изненада. Ситуацията малко напомня на стария виц “нашите отгоре нападат нашите отдолу”, като вече всъщност малко хора могат да посочат кои всъщност са “нашите”.

Всъщност Тръмп действа точно така, както действа самият Путин – изненадващо и без да се съобразява с международната общност. Преди атаката в обръщение той заяви, че снимките на обгазени деца са променили изцяло позицията му за Сирия и той е наредил удара, за да покаже, че атаки със забранени за използване химически оръжия са абсолютно недопустими. Всъщност ударите са били одобрени от Конгреса, и то надпартийно. Лидерите на останалите западни страни също не бяха съвсем изненадани – за евентуална солова акция на САЩ се предупреждава още от деня, в който Русия блокира резолюцията на ООН, с която трябваше да се провери кой е атакувал с газ в Хан Шейхун.

Но да се опитаме да резплетем възела отначало.

Кой атакува

цивилни с газ?

Атаката с неизвестен газ в град, който е в ръцете на опозицията, шокира целия свят. Сирийският президент Асад и Кремъл категорично се разграничиха от нея, като руските говорители първоначално излязоха с две различни позиции. Едната бе, че е имало конвенционална атака по склад с химически оръжия на бунтовниците, а другата – че не е имало въздушни атаки през този ден. В крайна сметка стана ясно, че е имало бомбардировка. 30 ранени бяха транспортирани в Турция, трима починаха там и бяха аутопсирани. Така в петък се разбра окончателно, че

атаката е

извършена

със зарин

Това, което е известно досега, е, че с химически оръжия са разполагали и атакували в близкото минало сирийската армия и “Ислямска държава”, като със зарин е разполагал само Асад. Обгазеният град обаче не е в ръцете на “Ислямска държава”, а под властта на не по-малко радикалните, но конкурентни на ИД бунтовници от “Ал Нусра”. Сирия се е ангажирала да унищожи арсенала си от химически оръжия, но екипите на ООН, които наблюдават този процес, нееднократно алармираха през изминалите години, че сътрудничеството с Дамаск почти не върви.

Според германското и американското разузнаване Асад не е дал верните данни за количеството химически оръжия, с които е разполагал, и все още има такива. Пак според тях ударите с газ са извършени от сирийската армия. Това бе потвърдено на пресконференции вчера. Пред журналисти в Берлин представители на германското разузнаване се позоваха на свои източници там. Подобни сведения дават още очевидци и членове на хуманитарни мисии в региона. Промъкват се и версии, че не Асад е дал заповед за атака, но той не контролира генералите си. Първоначално Съветът за сигурност на ООН поиска да се приеме резолюция, по силата на която да се извърши проверка, но Русия я блокира с мотива, че в нея е посочен предварително виновникът. Създаде се опасен вакуум – извършена е атака със забранени химически оръжия и светът де факто не може да реагира.

Дали обаче

ракетният удар е

най-правилната

реакция?

САЩ съобщиха, че са предупредили Русия и Сирия за атака точно по тази тяхна база. Ясно е – доколкото при непредвидим президент като Тръмп може да е ясно, че ударът бе изцяло предупредителен. С него САЩ дават да се разбере, че атака с химическо оръжие не може да остане без последствия. Поради тази причина и бяха подкрепени от Германия, Франция, Великобритания, Турция, Израел. Ако вакуумът бе продължил по-дълго, това би бил фатален сигнал към всеки диктатор с химически или ядрен арсенал. Германия подчерта обаче, че става дума за единствен наказателен удар, който тегли ясно линията на допустимото пред всички воюващи в региона. “Решение на конфликта не може да стане с военни средства, изминалите шест години показаха това. Сега трябва да се концентрираме в намиране на изход без оръжия”, е позицията на Берлин. Това обаче изглежда все по-трудно.

Как ще реагира

Путин?

Путин нарече атаката удар по суверенна държава. Всъщност не можем да кажем, че не е прав – Тръмп заобиколи ООН още по-брутално от самия него. По този начин организацията губи все повече смисъла и значението си.

На пръв поглед Тръмп унижи руския президент – докато Москва се опитваше все пак да преговаря в Съвета за сигурност, то американците изобщо не си направиха труда дори да им врътнат един телефон, преди да атакуват. И поставиха руския президент в трудна ситуация. С удара си САЩ показаха, че Русия не е готова да брани Асад докрай. Но показаха и нещо по-опасно – че самата сирийска армия има пробойни. Вероятно ислямистите и бунтовниците също са ги забелязали и това може би ще ги окуражи да атакуват с нови сили. Затова как ще се развиват нещата оттук нататък зависи, за съжаление, отново само и единствено от Путин и Тръмп. Ако Вашингтон не даде ясен сигнал на опозицията, че няма да бъде подкрепяна, то това в Сирия досега бе само репетицията на истинската война. Самият Путин обаче също трябва да реши какъв ще е неговият отговор. Ако е военен, нищо чудно да се окажем на ръба на световна война. Ако не е, то това може да се тълкува като частично оттегляне от подкрепата за Асад. В крайна сметка не е ясно и какъв е планът на Тръмп. Как ще продължи политиката си в Сирия? С още удари или с активна дипломация? В крайна сметка излиза, че ракетните удари не само не донесоха нищо, а и превърнаха света в по-опасно място. Какво ще става оттук нататък, зависи от срещата на американския държавен секретар Тилърсън в Москва след дни. Засега Кремъл дава сигнал, че е заинтересуван от диалог. Дано “тяхното момче” Тръмп реагира на тези сигнали.