България става република след референдума, проведен на 8 септември 1946 г. На власт е отечественофронтовско правителство, но неговото управление е затруднено от редица обстоятелства, едно от които е, че основните икономически и финансови лостове все още се държат от буржоазията.

Затова Политбюро на БКП замисля да ги изземе от нея. Като първа стъпка в това отношение се предвижда провеждането на мащабна парична реформа с цел да се намали, а ако може и дори да се обезсили финансовото превъзходство на градската и селската буржоазия. Запланувано е това да стане през март 1947 г. и замисълът се осъществява. Решението на Политбюро на БКП, която има ръководна роля в отечественофронтовското правителство, а нейният партиен лидер - Георги Димитров, е и министър-председател, се оформя като постановление на Министерския съвет, като по тази начин придобива законна форма.

Тя се провежда от 10 до 16 март 1947 г. Според нея от обращение се изтеглят функциониращите до тази дата банкноти от 200, 250, 500, 1000 и 5000 лв., които се заменят с нови със същите номинали. Остават да съществуват банкнотите от 20, 50 и 100 лв. Изтеглят се и държавните съкровищни бонове. Всяко физическо лице може свободно да обмени сума до 2000 лв. в съотношение 1:1. Ако притежава повече пари, те се вкарват в блокирана сметка, като при това сумите над 15 хил. лв. се облагат с данък, който е от 5 до 70% в зависимост от размера на сумата. Частните предприятия могат да обменят до 50% от сумата във фонд „Работна заплата“, а държавните – изцяло.

В резултат на проведената реформа парите в обращение намаляват от 76 на 25 млрд. лв., а държавните съкровищни бонове, които са за 31 млрд. лв., престават да се смятат за платежно средство.

Въпреки че подготовката за паричната реформа се държи в най-строга тайна, по невидими канали сведения за нея изтичат към хората с много пари. Сред тях са индустриалци, банкери, застрахователи, едри търтовци и земеделци. В края на 1946 г. и през първите месеци на 1947 г. те се втурват в операции за съхраняване на богатствата си. Започват да купуват недвижими имоти, бижута, картини, антики, други произведения на изкуството и ценности.

В резултат на това цените им нарастват неимоверно. Един двустаен апартамент в София, който през 1946 г. е можело да се купи за 700 хил. лв., през февруари 1947 г. вече струва 4,5 млн. лв. Наследникът на наскоро починалия известен производител на колбаси Христо Докузанов - Димитър, похарчва близо 20 млн. лв. за купуване на бижута собственикът на фабрика за гумени изделия - Бакиш купува малка селска къща с двор в с. Бяла черква за 6 млн. лв., която притежателят й преди това дълго време се е опитвал да продаде за 500 хил. лв.

По подобен начин постъпват и други богати хора в тогавашна България – Томасян (производител на цигари), Тевекелиев (крупен търговец на плодове и зеленчуци), Губиделников (наследник на смятания за първи български олигарх, индустриалец и бакер).

От създалата се паническа ситуация успяват да спечелят нещо и някои най-обикновени хора. Мой познат от Ботевград - филателист, който вече не е между живите, ми е разказвал, че през януари 1947 г. продал на пловдивски банкер пощенски марки с номинал 45 хил. лв. за 2 млн. лв.

С парите веднага си купил строителни материали и през лятото на 1947 г. с тях построил къща на два етажа.

По-голямата част от парите на богаташите обаче потънали безвъзвратно. Милионите им, обложени с данък, след това били поставени в блокиращи сметки, но не само те, но и наследниците им вече никога не са ги видели. Както сега, така и преди 70 г. в България не се е знаело точно колко са милионерите, но има основание да се предполага, че през 1947 г. те са били не по-малко от 6000 души.

Но трябва да се има предвид, че тогава 1 млн. не е било особено голяма сума, така че наистина много богатите хора са били около 500 души и за такива са се смятали тези, които са притежавали повече от 100 млн. лв. С паричната реформа през 1947 г. само от тях се изземат 50 млрд. лв.

В интерес на истината трябва да се посочи, че парите на богаташите не са изразходвани за благоденствието на новите управници, както се опитват да твърдят някои днешни историци и финансисти.

Какво се случва с парите, какви измами е позволила реформата и как се стига до купонна система, четете в хартиения брой на изданието.