Честит празник. Не спорете за историята, защото тя винаги има повече от един ъгъл. За съжаление историята на руско-турската война и най-вече на Сан Стефанския мирен договор и последвалия го Берлински, която знаем винаги е била "захаросана" и едноизмерна. Помня когато ни убеждаваха, че свободата ни е била подарена с цената на над 200,000 загинали руски войни. След което се оказа, че загиналите са под 20 хиляди, а българските жертви са над 30 хиляди. Проблемът не е в признателността към загиналите чужди войни - а в изкривената истина. Все под сурдинка споменаваха, че е имало войници от различни националности защото признателността не беше на равнище на човека, на неговата саможертва, а като преклонение пред руския самодържец - цар, пред Кремъл, която трябва постоянно да бъде осъвременяване и проектирана като "дълг" към текущия руски самодържец..

Помнете, че в това, че на този ден най-отпред трябва да споменаваме собствените герои, възрожденци, загинали в Априлското въстание, а не да възхваляваме руския цар Алексанър Втори комуто тепърва се готвят да поставят огромни паметници, без да се увековечили паметта на собствените си лидери.

Истината е, че руския император е подписал указ за войната, пак той е получил благословията на другите европейски монарси за тази война. Да, той е изпратил армията си и това не може да се обори. Винаги съм отдавал почит и признателност на падналите войници, офицери. Да, целите са били имперски, но такива са били тогава всички други алтернативи, такива са били и султана, и хабсбургите, и монархиите в Европа от които е зависила съдбата. САЩ тогава са били далеч и не са могли да въздействат.

Трябва да празнуваме без сянка от комплекс защото сме дали повече жертви от войските на руския цар, защото с подвига си на Шипка, опълченците са спасили пак същия руски цар от поражение - измили са срама от челото. Извоювали сме си правото никой да не може да ни каже, че сме получили свободата си даром.

Не можем да имаме комплекс и защото сме заплатили реално за свободата си, което по тогавашните стандарти е нормално, но днес ни дава право да твърдим, че не дължим нищо никому, най-малко на съвременните управляващи в Кремъл.

В същност на този ден трябва да си дадем сметка, че терзанията по достатъчността на признателността си към Русия забравихме да отдадем призантелност на собствените си герои, на собствените си царе, генерали, офицери и войници, на поетите, на писателите,учените, инженерите, архитектите, дипломати, политици и прочие "строители" на съвремнна България.

Най-високите паметници, най-централните улици, най-големите храмове са постветени на чужди царе, генерали, дипломати, политици, а не на собствените. Ето за това трябва да празнуваме осъзнато, а не да повтаряме мантрите на плененото си минало и съзнание.

Защото иначе никога няма да можем да изградим нацията си, тъй като една част от обществото винаги ще предпочита да бъде част от друга нация.

Празнувайте 3 март като почетем паметта на всички загинали без значение на националност, етнос и ранг, защото ползата е третата българска държава.

И да помним, че още има да градим българската нация.

Коментарът е от фейсбук