Американските разузнавателни служби са получили информация, че Русия обмисля да предаде Едуард Сноудън като "подарък" на Доналд Тръмп, предаде NBC News. Високопоставен американски служител и източник от разузнаването са потвърдили тази информация.
Адвокатът на Сноудън Бен Уизнър отбеляза, че те не знаят за подобни планове за връщане на Сноудън в САЩ. “Екипът на Сноудън
не е получавал никакви такива сигнали
и няма нова причина за притеснение”, подчерта Уизнър.
В отговор на тези доклади Сноудън написа коментар в "Туитър". Според него случващото се доказва, че той не работи с руското правителство. А по-рано американският президент беше нарекъл Сноудън “шпионин” и “предател”, който заслужава да бъде екзекутиран.
Справка в историята сочи, че американците не винаги успяват да намерят най-издирваните от тях хора. Това важи особено за тези, избягали в Русия.

Като изключим размените на шпиони през Студената война останалите лица, преследвани от американското правосъдие, веднъж преминали “желязната завеса” се радват на безметежен живот.
В случая с Едуард Сноудън е интересно, че същата терминология беше използвана и когато той през 2013 г. получи закрила от Кремъл.
Тогава самият президент
Владимир Путин го нарича
“коледен подарък” за Русия от САЩ
След пристигането му в Москва печатът коментира и изявления на държавния глава пред студенти археолози след спускане с батискаф в Балтийско море, където Путин огледа руска фрегата, потънала през XIX век. По думите на президента САЩ фактически са блокирали Сноудън в Русия, анулирайки неговия паспорт.
Сноудън пристигна на руска територия "без покана, като транзитен пътник за други страни" и
"американските ни партньори всъщност блокираха по-нататъшния му полет",
посочи Путин, цитиран от РИА Новости.
Запитан от студентка какво ще стане със Сноудън по-нататък, Путин каза: "Откъде да знам? Това си е неговият живот, неговата съдба.”
От друга страна, промяната в отношенията между държавите неминуемо рефлектира и върху искането за депортиране на различни важни хора. Има множество примери за подобни действия в световната, а и в българската история.
В навечерието на Втората световна война например у нас по такъв начин спасява живота си прословутата комунистическа терористка Цола Драгойчева. За избавлението й съдейства договорът между Рибентроп и Молотов. Разбира се, за разлика от Сноудън, за "Червената Соня" тази екстрадиция е спасение.
Въпреки че този момент не е описан в иначе подробните й мемоари, през 1941 г. осъдената на смърт, помилвана, а след това въдворена в лагера "Свети Никола" деятелка на БКП по тайно споразумение с Москва
е оставена да замине за Съветския съюз
със самолета на гостуващия в София футболен клуб "Динамо". Формално през 1942 г. тя отново е осъдена на смърт, но този път задочно. Завръща се в България след 9 септември 1944 г., за да се включи активно в разправата, наречена "Народен съд".
Предполагаемото затопляне на отношенията между САЩ и Русия по време на администрацията на президента Тръмп може да даде отражение и върху други случаи на екстрадиция. Един от най-нашумелите е този на оръжейния търговец Виктор Бут.
През 2008 г. той беше арестуван в Тайланд и по искане на американските правоприлагащи органи екстрадиран в САЩ. През 2011 г. съд в Манхатън му издаде присъда от 25 години затвор за огромни незаконни сделки с оръжие в почти всички конфликтни точки по целия свят, включително Африка и Близкия изток, както и за оказване на материална подкрепа на терористи
и участие в заговор за убийство
на американски граждани
Спечелил си отдавна прозвището “Търговецът на смърт”, Бут се превърна и във вдъхновение за ролята на главния герой във филма “Господарят на войната” изпълнена от Никълъс Кейдж.

Американски съдилища на два пъти отхвърлиха жалбите му да бъде пуснат да замине за Русия, но сега адвокатите на Бут вярват, че администрацията на Тръмп
може да одобри искането оръжейният търговец да бъде пуснат
да доизлежава присъдата си в Русия, пише “Интернешънъл Бизнес Таймс”.

Адвокат Алексей Тарасов, който представлява оръжейния търговец, сподели пред руския бизнес ежедневник “Известия”, че планира да пусне молба за екстрадиция.
Съпругата му Алла Бут също изрази надежда, че новият американски президент ще подкрепи преговори за екстрадирането му.
"Ако изявленията на Тръмп от предизборната му кампания за намерението да се нормализират отношенията с Русия са верни, ние бихме предпочели да преговаряме с новата администрация", каза тя през декември 2016 г.
Една от знаковите екстрадиции напоследък беше на мексиканския наркобос Хоакин "Ел Чапо" Гусман от Мексико в САЩ.
Срещу него има шест отделни обвинения в САЩ за тежки престъпления в градове, сред които Чикаго, Маями, Ню Йорк, Сан Диего и Ел Пасо.
Осъденият бос на картела "Синалоа" доскоро беше в затвор в северния пограничен мексикански град Сиудад Хуарес.
Той беше задържан преди година, след като извърши второ дръзко бягство от мексикански затвор, и оттогава обжалваше решението за есктрадирането.
Гусман, който ръководи могъщия картел “Синалоа”, през юли 2015 г.
избяга от строго охранявания
затвор "Алтиплано"
край столицата Мексико. Това беше вторият път, в който наркобаронът се изплъзва от затвор, а случаят бе сочен за едно от най-големите унижения за администрацията на президента Енрике Пеня Нието.
На 19 януари 2017 г. Ел Чапо е екстрадиран в Ню Йорк, за да се изправи пред законодателството на САЩ за пране на пари, трафик на наркотици, отвличане и убийства.
Египтянинът Абу Хамза ал Масри беше предаден на САЩ от британските власти през есента на 2012 г. заедно с още четирима заподозрени в тероризъм. Срещу радикалния ислямски проповедник Абу Хамза бе повдигнато обвинение, че е организирал тренировъчен лагер за терористи в Орегон и за връзки с “Ал Кайда”. През 2006 г. радикалният ислямист бе осъден от британски съд на 7 години затвор за връзки с терористи.
Абу Хамза, който е едноок и има желязна протеза с кука на мястото на дясната си ръка, предизвиква ожесточени разногласия с радикалните си проповеди в джамия в северната част на британската столица.
Съдът в Лондон одобри екстрадирането му, след като получи дипломатически гаранции от САЩ за спазване на човешките права.
Въпреки че в хода на разследването се появиха и факти, че вероятно обвиненият в тероризъм е работил за британското контраразузнаване, през януари 2015 г. зад океана Хамза получи доживотна присъда без право на замяна.

С екстрадицията на кои престъпници американското правосъдие досега не е могло да се справи, четете в печатното издание на в. "168 часа"