Мит бил тунелът от двореца до резиденция “Бояна”

Още в началото монтирали бръмбари, за да следят за сигурността на Тато

Цял етаж за нуждите на Тодор Живков и Людмила Живкова, както и секретно подземие като противоракетно и противорадиационно скривалище са част от потайностите на НДК. Безкрайно много хора са се губили в лабиринтите на двореца на културата, но никой няма как случайно да попадне в бомбоубежището. А до помещенията, ползвани преди години от Тато, сега може лесно да се стигне, те се използват обикновено при избори като база за партийните щабове.

Не е легенда, че бившият Първи и дъщеря му са разполагали с третия етаж на НДК откъм бул. "България" - над зала 6 - най-слънчевата част на двореца. Помещенията са изцяло с южно изложение и за тях има отделен вход.

При събития, на които са присъствали Живков и Людмила, те са ги ползвали, а в останалото време са били недостъпни и строго охранявани.

Противоракетното скривалище е строено, за да издържи 10 тона на кв. м, разказаха специалисти, ангажирани със строежа на сградата.

Бетонната плоча е била по-дебела от 20 см. Изходът за скривалището е през подземния паркинг. Навремето е било стопанисвано от Министерството на отбраната, но след 1990 г. минало в ръцете на "Гражданска защита".

Официално НДК има 8 етажа над и 3 под земята, но въпросното скривалище се намира на минус 4-ти и дори според някои източници и на минус 5-ия етаж. По времето на соца всички големи обществени сгради са се строяли с подобни бомбоубежища.

Целта е била в случай на военна опасност там да се разположи командването, което ще ръководи армията, разказаха запознати.

Въпросното секретно ниво под НДК е с нормална височина на етажа, не е като мазе, оборудвано е с апаратура за свръзка. Стените му са по-дебели, а вратите - стоманени, разказаха запознати. Спазвани са изискванията на военните, за да остане мястото незасегнато в случай на война.

Подстъпите към противоракетното скривалище са тайни. Арх. Любомир Станиславов, автор на проекта за преустройството на части от двореца, разказа пред "168 часа", че фирмата няма достъп до минус 4-ия етаж, защото той е военен обект.

Грандиозната соцсграда в момента се ремонтира заради председателството на България на Европейския съюз от 1 януари до 30 юни 2018 г. Голяма част от мероприятията ще се провеждат там.

Има вероятност дори церемонията по откриването да се състои в зала 1. Първоначалната идея това да се организира в бившия Партиен дом е отпаднала, защото няма време за ремонт на залата "Света София" в сградата на площад "Батенберг".

Засега няма предложения за ремонт на зала 1 на НДК. Причината е, че за това ще са необходими много повече от предвидените до момента 35 млн. лв. за обновяване на сградата заради председателството. Подземията също няма да бъдат променени много.

Неизвестно за широката публика е, че от културния дворец излизат три аварийни изхода. За да бъдат удобни за използване в случай на нужда, там построили остъклени будки по модела, по който правели подобни постройки във Виена. "За да запазим изходит, помолих Стефан Софиянски, когато беше кмет, и той се съгласи да ни отстъпи правото да построим тези бунгала. Така, ако има инцидент, не дай Боже, и хората се окажат в подземията, ще могат да се евакуират", разказа бившият директор на НДК Христо Друмев.

Два от изходите са откъм ул. "Доспат", където е входът за наземния паркинг, а третият е при кино "Люмиер".

Освен аварийните изходи към бул. "България" под сградата има и подземен тунел, който излиза към бул. "България" от минус 3-ия етаж, където е т.нар. дебаркадер. Това е мястото, на което доставят строителни материали и всякакви други стоки за нуждите на двореца.

На минус 3-ия етаж са сервизните помещения - климатици, вентилация, отопление, както и хале, в което се изработват декорите.

Според бившия директор Христо Друмев таен тунел от НДК до резиденция "Бояна", за какъвто се говори, не е съществувал никога.

"За 23 г. щях поне от любопитство веднъж да се разходя. Няма такова нещо", каза той пред "168 часа".

Освен тайните подземия, невидими за посетителите, още при строежа на двореца там са били монтирани и подслушвателни устройства. НДК е построен за 12-ия конгрес на БКП.

Очевидно комунистите са искали да знаят какво си говорят делегатите и дали не се обмисля атентат срещу Живков и Политбюро. На по-късен етап са монтирани и камери за видеонаблюдение.

НДК крие и други тайни. Като например под страничната ложа на зала 3 е имало кухненско помещение, което никога не е работило. Било е предвидено там да се готви и за ресторантите, и за кетъринг за делегатите на конгреса, но така и не се е стигнало до използването му.

Малцина знаят също, че покривът над зала 1 в двореца е подвижен. Със специален механизъм, за който навремето са отделени много пари, той може да бъде свален до нивото на втория балкон - с цел промяна на акустиката.

Така огромното помещение е трябвало да бъде намалено за по-малко гости. Възможността покривът да се сваля обаче така и никога не е била използвана.

Като легенда се носи мълвата, че при строителството на НДК е потънал цял бетоновоз  и заради бързането да се приключи обектът навреме, са го оставили там. Шофьорът дал заден, за да изсипе бетон в дупката, като в това време усетил, че колата поднася. Скочил и успял да се спаси, но машината потънала. Според други източници не ставало въпрос за бетоновоз, а за багер, който копаел основите на сградата.

Встрани от НДК под земята пък са монтирани колектори, за да събират прииждащата вода от Перловската река.

И въпреки това през 80-те години е имало наводнение в подземните етажи. Малко хора знаят също, че НДК е построен върху старо сметище, което през 70-те години вече е било затрупано. Но когато започват да копаят, изравят милиони тонове боклуци.

Точно до спорния паметник на арх. Валентин Старчев пък са били разположени и две паметни стени с имената на загиналите в Първата световна война. По време на бомбардировките над София през 1942-1944 г. третата почетна стена е била срината.

Има идея паметните стени да бъдат възстановени след демонтажа на спорния паметник на архитект Старчев.

Пак в пространството около сегашния дворец през 70-те години е бил и шивашкият завод "Витоша", който после е преместен на бул. "Черни връх".

Интересно е, че архивът на мегапроектантската организация по времето на соца "Главпроект" е бил наводнен още някъде през 80-те години. Там са се съхранявали документите за строителството на НДК, които са се оказали унищожени от водата.