Том Ханкс, Хю Грант, Ейми Адамс и Анет Бенинг останаха без номинации за “Оскар” тази година. Пренебрегнати бяха и “Мълчание” на Мартин Скорсезе, анимационния “Търсенето на Дори” и комедията “Дедпул”.

Според някои причината е, че тази година от Академията са се постарали да не правят същата грешка като миналата и да забравят за афроамериканците. През 2016 г. церемонията беше обявена за “белите Оскари” и бе бойкотирана от много актьори. Тази година обаче сред номинираните са Дензъл Уошингтън за "Прегради", Рут Нега за Loving, Махершала Али за “Лунна светлина”, Вайола Дейвис за "Прегради", Наоми Харис за “Лунна светлина” и Октавия Спенсър за “Скрити числа”. Въпреки това отново има много недоволни – едни смятат, че истинско равенство ще има, когато номинираните афроамериканци са поне 50% от всички. Други обаче се противят, че заради политическа коректност много талантливи актьори този път са оставени извън списъците, за да има място за други. Факт е, че винаги ще има недоволни особено когато става дума за награди като Оскарите, но все пак някои имена наистина липсват от важния списък.

Въпреки че някои критици обявиха “Мълчание” за най-добрия филм на Скорсезе, той остана само с една номинация, и то не за режисьор. Дали това не е най-големият шамар от страна на Филмовата академия на САЩ. Гениалният режисьор работи по заснемането на тази лента цели 26 години и го определя като филма на живота си. Историята ни пренася в 1614 година в Япония, където е издаден указ за изгонването на всички католически мисионери. Въпреки това двама млади португалски свещеници заминават за Страната на изгряващото слънце, за да продължат разпространяването на християнството по тези далечни земи. Там се сблъскват с жестокост, суров живот и мъчения, които ще ги накарат да поставят под въпрос собствената си вяра. В “Мълчание” Скорсезе осветлява сложните отношения между Япония и Запада и кара зрителя да се замисли за универсалния характер на религиите и дълбокия смисъл на християнското милосърдие. Актьорският състав е от блестящите Лиъм Нийсън, Андрю Гарфийлд и Адам Драйвър. Те също останаха незабелязани от Академията, въпреки че месеци наред лентата беше спрягана дори за фаворит за спечелването на статуетка. Макар че Андрю Гарфийлд в крайна сметка получи шанс за награда за главна мъжка роля, но за превъплъщението си във “Възражение по съвест”. Именно този филм получи и номинация за режисура за Мел Гибсън. Признанието остави шокиран дори самия него.

 Огромна изненада е липсата на номинация за Том Ханкс, който никога не остава незабелязан от Академията. Този път обаче явно не му достигнало малко, защото той играе наистина добре в “Съли: Чудото на Хъдсън”. Лентата разказва историята на капитан Челси Салънбъргър, който успява да приводни авариралия самолет "Еърбъс А 320" в ледените води на река Хъдсън и да спаси живота на всичките 155 пътници на борда. Всъщност на официалния сайт на церемонията при обявяването на номинираните името на Том Ханкс се появи сред най-добрите актьори, но бързо беше изтрито. Петминутната грешка обаче не остана незабелязана от феновете и това предизвика огромен скандал.

 Ейми Адамс също има право да се чувства пренебрегната. Филмът, в който играе главна роля – “Първи контакт”, получи цели осем номинации, но не и за превъплъщението на Адамс, която всъщност изнася основна част от действието. Ейми отдавна е доказала, че е много добра актриса и досега е била номинирана цели пет път – за “Джунбъг”, “Съмнения”, “Боецът”, “Учителят” и “Американска схема”, но тази година от Академията сякаш не я забелязаха изобщо.

 И Анет Бенинг остана в сянка въпреки блестящата си игра в "Жените на XX век". Филмът разказва за три жени в края на 70-те години на миналия век.

 Хю Грант пропусна първия и може би последния си шанс да бъде номиниран за престижните награди. На “Златния глобус” той не беше забравен, но от Академията за пореден път го пренебрегнаха. Въпреки че актьорът партнира подобаващо на самата Мерил Стрийп във "Флорънс", Хю остана без номинация, но за сметка на това Мерил получи своята двайсета такава. Комедията разказва за Флорънс Фостър Дженкинс, която мечтае да бъде оперна певица, но за съжаление няма никакъв талант. Съпругът й обаче, в чиято роля се превъплъщава Хю Грант, прави всичко по силите си любовта на живота му да не остане разочарована и доказва, че дори липсата на талант не може да спре чудото на обичта.

 Доста дълго Арън Тейлър-Джонсън бе известен единствено в роли в треторазрядни комедии и като 23 години по-младия съпруг на режисьорката на "Петдесет нюанса сиво" Сам Тейлър-Джонсън. С ролята си в "Хищници в мрака" на Том Форд обаче той доказа, че е страхотен актьор и просто е чакал подходящата роля, за да разгърне потенциала си. 26-годишният актьор дори получи първия си “Златен Глобус” за поддържаща роля и всички бяха убедени, че дори има шансове да спечели и “Оскар”. Оказа се обаче, че няма никаква надежда за това, тъй като дори не е номиниран. Вместо него за поддържаща роля е оценен колегата му от същия филм Майкъл Шанън.

 Пренебрегната остана и комедията “Дедпул”. Тя получи цели две номинации за “Златен глобус” и то в престижните категории – най-добър актьор и най-добър филм комедия или мюзикъл. Феновете на лентата, която събра над 360 милиона долара приходи, се надяваха тя да привлече вниманието и на Академията. Но членовете й доказаха за пореден път, че не се влияят от класациите за печалби и номинират единствено филми, които се смятат за престижни. Неслучайно култовият Джеймс Камерън заяви, че от Академията се отнасят несправедливо към холивудските блокбастъри.

 Впечатление прави и липсата на номинация за чуждоезичния филм “Тя” – история за секс, смърт, предателства, обсебване и вътрешните демони, които всеки носи. Лентата не само бе забелязана на Златните глобуси, но дори и спечели статуетка. Но от Академията удостоиха с номинация единствено главната героиня Изабел Юпер, напълно пренебрегвайки самия френски филм и режисьора Пол Верховен.

 Пренебрегнати се чувстват и създателите на анимационния “Търсенето на Дори”, които не бяха забелязани нито от Академията, нито на наградите “Златен глобус” и останаха само с номинация за “Бафта”. За сравнения първата част на поредицата “Търсенето на Немо” бе удостоена с четири номинации за “Оскар” и грабна статуетката за най-добър анимационен филм през 2004 г. На фона на всички тези пренебрегнати ленти филмът, които мнозина определиха за “невероятен”, а други – за “пълна боза”, La La Land на Деймиън Чазел получи общо 14 номинации и се нареди в историята на киното редом до “Титаник” и “Всичко за Ева”.