20 години след 4 февруари 1997 г., когато бе изметена от властта, БСП за първи път има стратегическо преимущество БСП се променя, колкото и невероятно да звучи това.

20 години след онзи 4 февруари, в който народът буквално я измете от властта, столетницата намери сили в себе си да покаже на хората, че е готова да ги чуе и да отговори на очакванията им.

Всъщност промяната в БСП започна още миналата година, когато жена оглави за първи път 125-годишната партия. В Корнелия Нинова тя вложи именно надеждата си за промяна. И я получи.

Първо, Нинова наложи на партията си кандидатурата на ген. Румен Радев за президент. С женско търпение, постоянство и прагматичност тя постигна това, което си беше наумила. И спечели, доказвайки, че има нюх за победа. Hаправи го отново и на конгреса през изминалия уикенд. Конгрес, определен от Стефан Данаилов като исторически. А знаем, че Ламбо ходи не от вчера по партийни форуми и е видял и 2, и 200 - и по времето на Живков, и при Първанов.

А защо е исторически? Защото бяха направени две революционни за партията реформи, с които БСП дава знак, че е чула желанието на хората за промяна в политическото статукво, изразено на референдума.

Първо, въведе се пряк избор на лидера. Предложи го самата Корнелия Нинова, въпреки че тя ще е първата, която ще се подложи на този рисков тест да иска доверие от всичките членове на партията. В желанието си да покаже на хората, че ги чува, Нинова обаче си навлече гнева на част от червените феодали и партийните лобисти. Защото им отне лостове за влияние и възможността да търгуват гласове при избор на лидер от конгреса.

Втората революционна промяна в БСП е премахването на “вечните” депутати - с въвеждането на мандат от 12 г. за пребиваване в парламента. Истина е, че реалната промяна в БСП може да дойде само с нови лица. Категоричният вот за мажоритарни избори от допитването показа, че на българите им е писнало от старите политически физиономии. Вярно, БСП сигурно трета петилетка говори за нуждата от влизане на нови лица в политиката, но това се случваше спорадично.

Най-накрая ще има шанс наистина да го направи. Важен детайл в този процес е, че малко от днешните млади в БСП помнят и са съвременници на погрома на партията отпреди 20 г. Те нямат комплексите за провалите на предишните червени правителства, които партията носи като цяло. С тази промяна обаче в “политическа пенсия” са изпратени все знакови червени лица като Михаил Миков, Янаки Стоилов, Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Георги Божинов.

Случайно или не, всички те са от кръга на вътрешната опозиция на Нинова. Затова тя поема голям риск, правейки тази промяна в партията точно преди избори. Вярно е, че всички те са хора партийци и в душата си и едва ли ще тръгнат да работят срещу БСП. Но грубото им загърбване, което направиха младите лъвчета на Нинова, със сигурност ще ги демотивира - и тях, и привържениците им, да работят за победата на партията на предстоящия вот. Лидерката обаче показа, че не се страхува от битки. И ако смята, че е права, нищо не може да я отклони от пътя. А сега целта ѝ е да изведе БСП до победа на парламентарните избори. Затова мисли с няколко хода напред. Доказателство за това са и промените, които направи в лявата коалиция. Извади от нея двете цигански организации - официално с мотива, че те играят много срещу БСП на местни избори, а партията държи на лоялността. Зад това действие обаче се съзира протегната ръка към обединените патриоти за съвместно управление след изборите. Защото няма как ВМРО, НФСБ и “Атака” дори и да помислят за сътрудничество с БСП, щом партията има за партньори цигански организации. Освен това новият облик, който Нинова изгражда на лявата коалиция, ще е и с по-патриотичен уклон. Първо, за член бяха приети тракийските дружества. И второ - соцлидерката обяви, че предстои подписване на двустранни споразумения за работа по изборите с още десетина гражданско-патриотични организации, слагайки акцент върху това. Знаци за протегната към ПФ ръка съзираме и в червената платформа.

Колкото и публично да говори, че иска да се продължи със строежа на АЕЦ “Белене”, в документа БСП не разписва подобни намерения. А това е тема, по която диаметрално се разминава с Валери Симеонов. Всъщност за първи път от години насам червената предизборна платформа е доста предпазлива.

Обещанията не се сипят с кофи. От БСП признават, че са по-внимателни в обещанията, защото не знаят какво ще заварят в държавата. И не искат за пореден път да си навлекат недоволство, че обещават неща, които няма да могат да реализират. Затова и в програмата са разписани добри намерения и по-малко конкретни цифри. Но няма лошо - ненапразно Ламбо я похвали, че е първият червен документ с финансово покритие, който той вижда. В платформата БСП поставя акцент отново на младите.

Нещо нетипично за столетницата, чийто флагман досега винаги бяха обещанията им към пенсионерите. Както подобава за една лява партия, е записала “8 милиона българи и нито един беден”. Но и коренно нов момент - обявената от Нинова война срещу т.нар. паралелна държава на корупция, мафия и организирана престъпност, струваща на българите 10 млрд. лева годишно.

Всички тези стъпки са шанс за БСП. Тя вече е в подем, но трябва да работи още много, за да си върне изгубените през годините позиции, да поиска и защити доверието на хората. Или ако се позовем на аналогията на Румен Овчаров със сагата “Междузвездни войни”: първият епизод беше с избора на Нинова - “Нова надежда”, вторият бяха президентските избори - “Силата се пробужда”, а третият трябва да е в края на март със “Завръщането на джедаите” или “Новата лява вълна”.